Dreamkeeper

Ще ви го разкажа както беше разказано на мен...

както е било разказано от прадедите ми на дядо ми.

Когато млад човек търсил своя път,

търсил отговори, които да го водят по Добрия Червен Път на Живота.

Старейшините го водели в планината,

и го оставяли там за четири дни и четири нощи.

Без храна и без вода.

Само с наметката от бизонова кожа и "чанунпа" (čhaŋnúŋpa) - свещената лула.

И със мислите си.

Пази тишина!

Това се наричало "хамблечея" (haŋbléčheya)

да търсиш видение, сън, който да ти покаже пътя.

Безухия ли те зоват?

Аз съм Малкия Орел.

Кой ми говори?

Духовете ли?

От всичките планини, защо избра точно тази?

Цяла нощ трябваше да те слушаме как пееш, плачеш...

и говориш на себе си. Кой си ти, някой луд?

Дойдох да търся видение. - Дошъл да търси видение...

Не заслужаваш видение, Малък Орел .

Няма да се откажеш от тази задача. Ти си войн.

ПАЗИТЕЛЯТ НА СЪНИЩАТА

Какво е станало, дядо? - Бил ли е изяден?

Кой да е бил изяден? - Малкия Орел!

Не си спомням. - Дядо!

Беше ми разказано преди много, много време от моя дядо.

Той го е чул от Черният Лос, който го е чул от своя прадядо.

А той пък го е чул лично от Приказливите Камъни.

Мечият хълм сигурно го е изял. Знам го.

Е, той е знаел, че трябва да мине през много изпитания,

за да открие видението си. Затова започнал да пее,

за да извика духовете на помощ. И тогава...

Най-добре ми намери парите, момче.

Някой друг ден ще ви кажа какво е станало.

Понякога историите идват, а понякога си отиват.

Точно като онзи там.

Какво ти се е случило? - Нищо.

Изглежда има нещо. Нещо общо с Мае Малката Рана?

Мамо!

Да знаеш, ако искаш да спечелиш сърцето й...

трябва да й дадеш крайчето.

Да й дам крайчето на хляба ли? - Стара женска тайна на Лакота.

Ще си помисли, че съм психопат. Можеш ли да ми дадеш малко пари?

Да, под скрина има един милион долара.

Само ми остави няколко хиляди. - Както и да е.

Какво е това? Бил ли си се?

Паднах от коня. - Никога не си яздил за да паднеш.

Трябва да поговорим, Шейн. - За какво?

За дядо ти. Остарява.

Все говори за... поемане по пътеката.

От много време говори за това.

Почти на 87 е.

Казал е на Еди Двата Бика, че е на сто и две години.

А на онази бяла, дето искала индианско име казал, че е на 49.

Ще се прибера късно.

Познавам дядо, Шейн. Това ще е последното му събиране.

Иска да отиде в Ню Мексико на Събранието на Всички Племена.

Защо? - Той е разказвач.

Един от последните. Хората имат нужда от него.

Не може ли просто да им изпрати имейл?

Прекалено е стар, за да измине 600 мили.

Но ти си достатъчно голям, за да караш.

Защо аз? - Защото не иска никой друг.

Иска теб, Шейн. Иска ти да го откараш на събирането.

Не мога. - Не можеш ли?

Имам си работа. - Каква?

Средата на лятото е. Какво ще правиш? Ще се забъркваш в неприятности ли?

Доброволческа работа в услуга на обществото.

Ще помагам на майка ми да събира череши.

Каквото и да е, само не това.

Закарай ме на събирането.

Ще ти дам най-добрият си мустанг. 1966-та, 8 цилиндъра.

Казва се Много Мили Без Ауспух. Но се движи добре.

Не мога да го задържа, Шейн.

Защо не?

Предполагам, че си прав. Защо не?

Мае, трябва да те питам нещо.

Какво искаш да ме питаш?

Искам да те питам, нали знаеш...

дали може да си го взема.

Заложих един касетофон, за да го взема.

Дължа пари на Виктор.

Ще ме убият. Затова заложих касетофона.

И тогава като видях пръстена...

Ще ти го върна го края на лятото. - Това ти ли си? Какво ти казвах аз?

Какво става, Шейн?

Виктор си иска кинтите. - Ще си ги получи.

Прав си... - Касетофонът не беше мой.

Трябва да заложа пръстена отново. Само за няколко дни.

Мислех, че индианските дарове са мит. - Така е.

Тогава ще го задържа, докато говориш със стареца,

относно това дали да излизаш с мен.

Какво става там? - Шейн, къде е касетофона, братле?

Първо дължиш пари на Виктор, а сега му взимаш и касетофона!

Казах ти, че ще си ги получите. - Утре.

Иначе ще трябва да се разправяш с Господаря на Порока.

Трябва да върнеш парите и на Кучетата-Войни

или ще те намерят в пустинята.

Правиш дядо си щастлив, Шейн.

Ако го закарам, пикапът става мой. Колко ли ще взема за тая бракма?

Сигурно се шегуваш! Води си и коня?

За церемонията е. Три Луни му е последният кон.

Той иска да го даде на събирането. - Вече се опита.

Никой не го иска.

Стига, ще се забавлявате. - Да, ще бъде ходене по мъките...

Това ще бъде.

Това би искал баща ти.

Скачай и да тръгваме.

Закарай го до там, Шейн. Моля те.

Това е хубав мустанг.

Какво? - Това е хубав мустанг.

Колко мили има до Албъкърки?

Много. - Много...

"Героите ми винаги са убивали каубоите".

Разбирам. Това "бойната ти риза" ли е?

Човек носи такава тениска... и това прави ли го индианец?

Аз съм си индианец. - Ти си ядосан индианец.

Не вярвам на никоя раса, която не е ядосана.

Точно така. Белите откраднаха всичките ни земи.

За да се успокоиш ще обвиняваш Къстър за всичките си неприятности

и дори няма да се опиташ да си подобриш живота.

Какво правиш? - Забравих нещо.

Какво си забравил?

Забравих колко далеч е Албъкърки.

Трябваше да ме закараш срещу този мустанг.

Можеш да си задържиш мустанга, дядо.

Точно сега не ми трябва, ясно?

Имам си проблеми, човече.

Жалък си. Духовете казали на Малкия Орел...

Не ми трябват приказки, дядо!

Малкият Орел можел единствено

да се държи здраво, за да запази младият си живот.

Видя ли?

Аз съм смел войн...

достоен за видение.

Още две нощи. Остани силен.

Ще получиш видението си. Ще се върнеш в лагера си...

с мъдрост и сила.

Помогни ми!

Помогни ми!

Как ви се струва това, духове?

Видяхте ли колко съм могъщ? Дайте ми видение!

И какво станало?

Какво? - С Малкия Орел, какво станало?

Гръмовната Птица направил голяма буря.

Светкавици излизали от очите му.

Малкият Орел се опитал с всичката си сила

да срещне и изпита видението си.

Успял ли е? - Или не?

Ти си разказвачът.

Ще ти кажа утре. Ако все още съм на този свят.

Не можеш да ме оставиш да гадая! - Аз съм разказвачът.

Мога да правя каквото си поискам. Ню Мексико е натам, нали?

Ще научиш какво е станало с Малкия Орел, когато стигнем там.

И ще ти го разкажа така, както беше разказано на мен.

Да тръгваме!

Кой, по дяволите, ни преследва? - Някакви момчета, дядо.

Сигурно гонят Трите Луни, бойният ми кон.

Не, преследват мен.

Най-добре да не ми закачат коня.

Завий тук.

Това не е отбивка! - Завий!

Имаш ли си неприятности?

Може би. - Кажи на стареца.

Няма нищо. - Нищо ли?

Заради едно момиче.

Момиче. И неприятности.

Двете често се разбират добре. Понякога дори перфектно.

Дължа пари на едни хора.

Заложих един касетофон за пари.

Тогава видях пръстена.

Нито парите, нито касетофона бяха мои. - Забъркал си голяма каша.

Не можеш ли да мислиш за това момиче без да правиш щури работи?

Мисля, че им се изплъзнахме.

Бил толкова влюбен в това момиче, че мислел, че ще умре.

Но баща й му забранил да я посещава в техния вигвам.

Жената-Славей.

Била толкова красива. - Благодаря.

Племето "Лакота" Големите равнини - 1868 г.

Разбираш ли, в старите дни

не било толкова лесно да спечелиш някое момиче.

Ей, Жено-Славей. Ето го отново.

Високия Кон от клана на Петнистата Опашка.

През много изпитания трябваше да премине човек.

Няма и два дена, Висок Кон...

откакто дойде в лагера ми с хубав мустанг.

Сега идваш с два.

Аз ще умра. Искам ти да имаш тези прекрасни мустанги.

Защо ще умираш?

Не съм чувал да има война с племето на гарваните.

Ще умра, ако не мога да имам дъщеря ти, Жената-Славей.

Ще отида в лагера на гарваните и ще им дам живота си.

Имаш ли песен на смъртта? - Да.

Силна.

Добре.

Отиди я изпей. И не се връщай.

Аз съм.

Високия Кон.

Баща ми не ме дава. Но ти отново и отново продължаваш да се връщаш.