Rumor Has It...

Казал е, че няма да излезе от там и са го погребали в бункера.

Не трябва да говорите така за горкия човечец.

Стига! - Трябва да ми помогнеш за сбирката.

Разбира се, че ще ти помогна. - Ще има ли някакви изненади?

Миналото лято бяхме там и беше невероятно.

По истински слух. - Хората тук са много мнителни.

1963-та е съвсем близко!

Пригответе се!

Всичко започна през 1962-ра, точно на Нова година

в родния ми град Пасадена, Калифорния.

Тогава този мъж и тази жена преспаха заедно.

Той беше на 21, а тя на 42. - 2, 1! Честита нова година!

След 6 месеца аферата свърши, - ВСИЧКО Е СЛУХ

когато младият мъж преспа с друга жена.

Не с коя да е, а с единствената дъщеря на любовницата си.

Нещата обаче станаха още по-заплетени.

3 дни по-късно дъщерята се омъжи за друг мъж.

Никой не знаеше за малката забежка на булката.

Никой, освен майка й.

Това можеше да е краят на историята, но уви.

На следващата пролет беше издадена една книга.

Авторът беше приятел на младия мъж.

Не на младоженеца. Говоря за другия млад мъж.

Този, който преспа с майката и дъщеря й.

Имената бяха променени, но това не спря Пасадена

да започне да прави това, което прави най-добре.

Да клюкарства. - Това е бил Едуард,

най-добрият приятел на Сам. - Чух, че Мери Бет е замесена.

Преспала е с младия градинар. - Но Мери Бет няма дъщеря!

Не, но синът й е хомосексуалист.

Всички основни заподозрени обаче все някакси не се вписваха в историята.

Познайте кой се появи полу гол в бара миналия уикенд.

Все пак, това беше просто една книга.

Това можеше да е краят на историята,

но после, през 1967,

се появи един филм.

За бога, г-жо Робинсън!

Доведохте ме в къщата си, наляхте ми питие,

пуснахте музика и ми казахте, че мъжът ви няма да се прибера днес.

И? - Опитвате се да ме прелъстите.

Така ли е?

Не. Дори не ми беше минало през ума.

Ето така една от най-дълбоките и най-мистериозни тайни

на едно семейство от Пасадена стана обществено достояние.

От тогава хората в града се питат кой е истинският Бенджамин Брадек

и коя е истинската г-жа Робинсън.

Всичко това се е случило преди 30 години.

Питате се какво общо има всичко това с мен?

За да си отговорите на този въпрос трябва да знаете коя съм.

През зимата на 1997 и аз самата се опитвах да разбера.

В интерес на истината, се боря цял живот с живота си.

Сара.

Добре ли си? - Да. Добре съм.

Не изглеждаш добре. - Добре съм.

Наистина. - Добре.

Боже!

Какво беше това? - Турбуленция.

Не беше турболенция. Беше механично. - Беше абсолютна турболенция.

Виж, ти не си пилот.

Няма как да знаеш.

От кога те е страх да летиш?

Не ме е страх да летя. Обичам да летя.

Просто мразя катастрофите. - Скъпа,

къде ти е годежният пръстен?

В чантата ми.

Какво прави там?

Нали знаеш, че когато човек лети със самолет ръцете му се подуват?

За първи път чувам такова нещо. - Така ли?

Вярно е. Кокалчетата се подуват и стават...

дебели. - Оправят ли се когато човек кацне?

Да. Оправят се, но не бях свършила. - Добре.

Също така си мислех, че този уикенд Ани се омъжва.

Не искам да анонсираме годежа си. Не искам да я крада момента.

Защо това продължава?! - Защото сме в самолет.

Трябва да се успокоиш.

Искаш ли секс в тоалетната? - По скоро си мислех

за чаша горещ чай. - Стига. Говоря сериозно.

Скъпа, много хора ходят по нужда, а и стюардесите са строги...

Стига! Ще бъде чудесно. Изчакай малко,

после ела и почукай 3 пъти.

Ще бъде страхотно. - Сара...

Казах ти да почукаш 3 пъти! - Искаш ли пак да изляза и да вляза?

Не.

Натискаш ми ръката. - Извинявай.

Нека мина тук. Момент...

Кракът ми!

Какво има? - Обувката ми се изхлузи.

Готова ли си? Добре. Да опитаме отново.

Така не ми е удобно. - Защо не се обърнеш?

Опитай. - Добре. Не...

Така по-добре ли е? Внимателно!

Хайде...

Не ти се прави. - Какви ги говориш?

Прави ми се. - Въобще не ти се прави.

Хайде...

Боже! Не мърдай!

Намокрих се. Да не го обсъждаме.

Съжалявам? Боже!

Не е толкова зле. Просто малко се намокрих.

Дори не съм срещала онзи мъж! - Кой мъж?

Годеникът на Ани! Що за човек съм?!

Що за голяма сестра съм?!

Никога не сме имали майка. С кого ще си избере роклята?!

Кой ще й каже дали роклята е модна или старомодна или грозна?!

Не мисля, че Ани очаква да заемеш мястото на майка ви.

Не знам. - Не ми е приятно да ти го кажа,

но винаги се държиш така като пътуваш към семейството си.

Така е.

Така е.

Не съм близка с тях.

Не съм близка с никого. - Близка си с мен.

Добре ли си? Ако не си ще кажа на пилота да се върне обратно.

Вече...

приключихме ли? - Да.

Имам план. - Добре.

Ти ще излезеш, аз ще остана тук, ще се подсуша

после ще изляза дискретно и ще се престоря,

че търся салфетки.

Добре.

Обърна ли се? - Да.

Как сте?

Добре съм. - Аз просто...

Точно излизах. - Добре.

Разказах ли ти за тунелите? - Тунелите?

Близо до стадиона на "Доджърс" има едни тунели

и когато бяхме малки си задържахме дъха докато минавахме през тях.

Баща ми все още мисли, че това е било много забавно

и без съмнения ще се опита да те включи в това.

Не трябва да го правиш. Не и за мен.

Не искам, защото баща ми е като стара бабичка.

Може да припадне ако спре да диша. - Ясно.

Тенисът е безопасна тема.

Говорете си за вино, разказвайте си пъти анекдоти.

И вицове за Европа! Много добра тема.

Не споменавай за оръжия или за смъртното наказание.

И каквото и да правиш не повдигай темата за Виетнам.

Защо? - Всъщност, той

обича да говори за гражданската война.

Успокой се. Всичко ще бъде наред. - Знам.

Казвам ти го в случай, че блокираш. - Няма. Аз съм адвокат.

Изкарвам си хляба с приказки. - Знам. Ти си много добър адвокат.

И все пак, ако блокираш, кажи нещо за президента.

Много ти благодаря. - Ето ги!

Здравей, татко! - Здравей, скъпа!

Как си? - Добре.

Татко, това е Джеф.

Това ли е мъжът, когато криеше от мен? Приятно ми е!

На мен също. - Какви са намеренията ти към нея?

Ще я заведа на разходка, ако все още има паркове в Ел Ей.

Не ме подкачай на тази тема.

Наричат се професионалисти, а дори не са във великата тройка.

"Сейнт Луис Рамс"?! - Дори не мога да го произнеса.

Татко, остави отбора на мира.

Ето ги и тях!

Тунелите! Знаеш за тях, нали?

Татко, може ли да не... - На 3! Едно, две...

Добре. Вече можете да спрете.

Стига! Да не сте 5 годишни хлапета?!

Джеф, за първи път ли идваш в Пасадена?

Да, сър. - "Никой не идва от Лос Анджелис.

Всички идват към Лос Анджелис. " Но ако си от Лос Анджелис,

то най-вероятно си от Пасадена. Всички мислим така.

Да не споменавам жена ми и разбира се, Сара.

Сара за първи път кара колело ето тук.

На тази алея Боби Милър ми каза, че съм грозна.

Джеф, ходиш ли за риба?

Не, никога не съм имал шанс да отида.

Рибата мирише на задника. Мисля, че съм права.

Тази година ще ходя за риба в река "Биг Саут".

Звучи страхотно. - Искаш ли да дойдеш с мен?

Всъщност, и двамата? - Ето стълбът, в който се блъснах.

Блъснала си се в стълб? - Да.

Бях на 12, до колкото си спомням.

Беше убедена, че е осиновена.

Мислеше, че е незаконна дъщеря на Джеф Харис.

Ето те и теб! - Здравей!

Здрасти!

Ани, това е приятелят ми Джеф.

Здравей. Сладък си. - Благодаря.

Готин е. Боже! Утре се омъжвам!

Не мога да повярвам! Скъпи! - Скъпа, работниците питат

къде да сложат столовете. - Татко?

Аз ще се погрижа. Не ме убивай преди да съм ти платил.

Скот, това е сестра ми Сара. - Здравей, Скот.

Това е приятелят й Джеф. - Здравей.

Приятно ми е да се запознаем. - Каква хартия искате за розите?

Червена или бяла? - Скот, ти избери.

Розова. - Нека бъде бяла.

Вие кога ще се ожените?

Все още не сме говорили за това.

Страхотна двойка сте! Нали така?

Страхотна двойка. - Трябват ми двама силни мъже.

Разбира се. - Ани, боже!

Как се чувстваш? - Страхотно!

Страх ли те е? - Да ме е страх?! От какво?

Няма от какво да ме е страх. Омъжвам се.

Някои хора се плашат от това. - Виж се само!

Панделката да е отгоре

или отзад? - Ами...

Отгоре. Определено.