Titanic

Още 13 метра Вече трябва да го виждате.

Добре! Мини над перилата на носа.

"Мир 2", минаваме над носа.

Следвайте ни.

Тишина, снимаме.

Всеки път, щом го видя да изплува от мрака, като призрак,

ме побиват тръпки.

Да видя тъжните останки на огромния кораб, почиващи тук

където е потънал в 2:30 сутринта на 15 април 1912 година

след дългото му пропадане под океанската повърхност.

Големи глупости дрънкаш, шефе.

Шесто спускане. Ето ни отново на палубата на "Титаник".

Две и половина мили под водата

3 821 метра.

Налягането отвън е 3,5 тона на квадратен инч.

Стъклата са дебели 23см. Ако поддадат,

загиваме за секунди.

Добре, стига толкова глупости.

Спусни се на палубата над офицерския салон.

"Мир 2",

спускаме се над главно стълбище. Готови ли сте.

Да. Пускаме "Гмуркача". Давай, Чарли.

Отпусни кабела.

Брок, спускаме се покрай корпуса.

Прието. Минете през входа към първа класа.

Огледайте палуба D, салона за приеми и столовата.

Разбрано.

Отпусни кабела.

А сега наляво. Наляво.

"Любопитко" е в движение.

Слизаме по стълбището.

Спусни се до палуба В, Люис. Палуба А.

Отпусни още кабела.

палуба В. Влезте вътре.

Внимавай с вратата! Леко.

Виждам я.

Влязохме. Спокойно, шефе!

Сега завой. Завивай!

Внимавай за стената.

Брок, при пианото сме. Чуваш ли ни?

Прието.Чумам ви.

Ето, точно там.

Това е вратата на спалнята. Видях я.

Влязохме! - Вътре сме, бебчо!

Това е леглото на Хокли. Ето къде е спал негодникът.

Някой е забравил да спре водата.

Задръж! Върне се надясно.

Вратата на гардероба. Приближи.

Надушваш ли нещо, шефе? -Искам да видя какво има отдолу.

Дай ми "ръце".

Внимателно, може да се счупи.

Добре, давай, обърни я.

Продължавай, така. Сега я пусни!

Леле, леле! Шефе, виждаш ли това?

Ден за заплата, момчета.

Извадихме го, Боби.

Кой е най-добрият, а? Кажи де! Кажи го!

Ти, Люис.

Боби, пурата ми.

Отворете го.

По дяволите!

Диамантът го няма.

Същото стана с Джералдо

и кариерата му се провали.

Изключи камерата.

Съдружниците питат как върви?

Здравейте, Дейв, Бари. Не беше в сейфа,

но не се тревожете.

Има още много места, където може да е. Разбира се!

В отломките по пода, в стаята на майката.

...в корабния сейф, в куфарчето на Джими Хофа...

Може да е на много места.

Ще ги елиминираме едно по едно.

Момент така.

Дай да видя това. - Май открихме нещо.

Къде е снимката на огърлицата?

Пак ще ви се обадим.

Да ме вземат мътните!

Ловецът на съкровища Брок Лъвет е откривал злато в галеони.

Сега е наел руски подводници,

за да се спусне до "Титаник".

Имате сателитна връзка с него

от кораба "Келдиш", в Атлантическия океан.

Здравейте, Брок. - Здравей, Трейси.

Всички знаят историята на "Титаник".

Как оркестърът е свирил до самия край.

Но аз се интересувам от неразкритите неща.

От тайните, лежащи на дъното.

Навлизаме по-навътре в останките

от всички досега.

Експедицията ви предизвика

спорове за права и етика.

Много хора ви наричат осквернител на гробове...

Какво има? - Увеличи го, миличка.

Моите музейни експерти се грижат

за запазването на реликвите.

Погледнете рисунката, която открихме днес.

Парче хартия, стояло под водата 84 години.

Екипът ми успя да го запазим непокътнато.

Нима трябваше да остане завинаги на океанското дъно?

Не мога да повярвам?

Брок! Сателитно обаждане за тебе.

Боби, не виждаш ли, че спускаме подводницата?

Вярвай ми, ще те заинтересува.

Дано да си прав.

Говори по-високо. Тя е доста стара.

Чудесно! Тук е Брок Лъвет.

Какво обичате, г-жо... - Калвърт. Роуз Калвърт.

Г-жа Калвърт?

Питах се дали вече сте открили "Сърцето на океана".

Нали ти казах.

Добре, привлякохте вниманието ми, Роуз.

Знаете ли коя е жената на снимката?

О, да! Това съм аз.

Тя е лъжкиня! Шантава старица,

търсеща пари или слава!

Като оная руска принцеса, Анастасия!

Идват насам!

Роуз Деуит Бюкейтър е загинала на "Титаник" 17-годишна!

Ако е уживяла, сега щеше да е над 100-годишна!

Скоро ще навърши 101.

Е, значи е една много стара лъжкиня!

Проучих миналото и до 20-те години.

Тогава е била актриса.

Актриса! Ето и първото доказателство!

Тогава се е казвала Роуз Доусън. После се омъжва за Калвърт,

премества се в Седар Рапидс и му ражда две деца.

Калвърт е вече покойник, а Седар Рапидс не съществува!

Знаещите за диаманта са мъртви

или тук, на кораба, а тя знаеше!

Май е тежкотоварна, а?

Г-жо Калвърт, аз съм Брок Лъвет. Добре дошли на "Келдиш".

Да я вкараме вътре.

Здравейте, г-це Кълвърт.

Добре дошли на "Келдиш".

Харесват ли ви каютите? - О, да. Много са хубави.

Запознахте ли се с внучката ми Лизи?

Тя се грижи за мен.

Преди няколко минути.

Не помниш ли, на палубата?

Ето така.

Нося снимките си с мен, когато пътувам.

Желаете ли нещо друго?

Да.

Бих искалада видя рисунката си.

Луи ХVI е носел така наречения

"Син диамант на короната",

който изчезва през 1792г., когато Луи

загубва всичко от врата нагоре.

Според теориите диамантът от короната също бил разрязан.

Преобразен във форма на сърце и наречен "Сърцето на океана".

Днес стойността му е по-голяма от тази на диаманта "Хоуп".

Беше ужасно тежък. Сложих си го само веднъж.

Наистина ли мислиш, че това си ти, бабо?

Аз съм, миличка. Страхотно парче съм била, нали?

Проследих го чрез застрахователните данни.

Обезщетението е било уредено при пълна секретност.

Знаете ли кой е бил обезщетеният?

Предполагам, че името му е Хокли.

Правилно, Нейтън Хокли. Стоманен магнат от Питсбърг.

Застраховал е диамантена огърлица,

която синът му Калдън е купил

за годеницата си - за вас, седмица преди отплаването на "Титаник".

Предявил е иска веднага след потъването,

значи диамантът е потънал с кораба.

Виждате ли датата?

14 април, 1912г.

Ако баба ви наистина е жената, за която се представя,

Тя е носила огърлицата в деня на потъването.

Което пък ви прави най-добрата ми приятелка.

Извадихме някои неща от каютата ви.

Да, това беше мое.

Невероятно! Изглежда същото,

каквото го видях за последен път.

Но отражението малко се е променило.

Готова ли сте да се върнете на "Титаник"?

Така. Удря се в айсберга с десния си борд.

Остъргва го и получава надлъжни пробойни

под водолинията.

Предните отделения започват да се наводняват.

Водата прелива над водонепроницаемите прегради,

които на височина стигат само до палуба Е

Носът потъва надолу, а кърмата се вдига -

отначало бавно, после все по-бързо,

докато целият му задник не щръква във въздуха.

Доста голям задник - 20-30 хиляди тона.

Корпуса не издържа на натоварването. И какво става?

Корабът се разцепва чак до кила.

Кърмата пада обратно във водата.

Докато носът потъва, той изправя кърмата вертикално

Кърмата стърчи няколко минути като коркова тапа, наводнява се

и накрая потъва около 2:20 часа -

2 часа и 40 мин. след сблъсъка.

Носът потъва под ъгъл и стига

дъното половин миля по-нататък.

Много интересно, нали?

Благодаря ви за този научен анализ, г-н Бодийн.

Разбира се, самото преживяване

беше... малко по-различно.

Ще го споделите ли с нас?