Dog Soldiers

Беше права.

Това е по-добре, отколкото да си на работа.

Но не ме предупреди за едно, за комарите.

Имаш дебела риза!

Като спомена работа,

домъкнах те тук да отпразнуваме.

Ето.

Поздравления.

Рицарят не трябва да бъде без сабя.

Не знам какво да кажа.

Какво, творецът загуби дар слово?

Прекрасно е.

Да, също е сребърно, затова не го губи!

2 часа по-рано, северен Уелс

Добър опит, редник Купър.

Избягна пленяването 22 часа

и 47 минути.

Засега това е най-доброто постижение.

Разбира се, за истинското оцеляване

не е само бягане и криене,

а премахване на противника, който те преследва.

Ето, застреляй кучето.

Съжалявам, сър, но какво?

Вземи оръжието и го използвай.

Докато трае подбора, ти си под мое командване!

Това е пряка заповед, Купър!

Шегувате се, нали?

Да ти приличам на някакъв тъп комедиант, лайно такова?

Не, сър!

Все още не искам да го направя.

Нямаш избор. Довърши работата. Застреляй кучето.

Застреляй го!

Няма, сър!

За какво ще си ми в екипа,

ако не можеш да застреляш дори и куче?

Не съм казал, че не мога да застрелям куче, сър.

Няма да го убия без причина.

Не ми трябваш, Купър.

- Не ми трябва съвестен човек. - Отстранявате ме заради това?

Ти сам се провали!

Тук нещата са различни, Купър.

За тази работа...

ми трябват мъже на действието,

а не страхливци.

Не! Извратено копеле!

Това е само куче.

Може би един ден, като проумееш това,

ще си готов за нас.

Дотогава, живей и се учи.

Да, но ти няма.

Не давам втори шанс, Купър.

И никога не забравям.

Махнете това жалко лайно.

Изпратете го обратно в подразделението му.

4 седмици по-късно, планинската част на Шотландия

Разпръснете се добре.

Обезопасете зоната за кацане.

Вървете!

Джо, слизай от скапания хеликоптер!

Няма да пропусна мача, заради това!

Не отивам, сержант!

До скоро.

Купър, искам позицията и координатите.

- Искам да тръгнем след 3 минути. - Разбрано, сержант.

Спун, Тери, вие наблюдавайте.

Джо, за бога,

стегни си големия, тлъст задник и заприличай на войник!

Добре, да сверим часовниците.

Ще стане 7:30 след

три, две, едно, готово.

Не мога да повярвам!

Какво има, Уидърспун?

Забравих си часовника в казармата, сержант.

Ако понякога мислиш поне за малко, ще живееш по-дълго, синко.

Хубаво си я свършил, Спун.

Взе ми думите от устата.

А ти ще почувстваш ботуша ми в устата си, Джо, скапаняк такъв!

По дяволите!

Какво, Джо?

Тази работа е скапана!

Довечера е най-важния мач в живота ми,

а аз съм заседнал на края на света с толкова много...

идиоти и без телевизор!

Това е армията.

Това е Англия срещу Германия, човече.

Истинска футболна война!

Няма нищо подобно на това, нали Джо?

Това е само упражнение. Тест за оцеляване.

Не бъди много сигурен, Джо!

Ако внимаваше по време на указанията, Къркли,

щеше да знаеш срещу кого сме в тази лека тренировка!

- И срещу кого? - Специалните части, простако!

Майната им!

Добре, добре.

Слушайте, ще го кажа кратко и ясно,

защото като вас искам да се прибера,

да скоча в топлото легло с готина жена и да гледам мача!

Искаш или ще го направиш?

Само не я фаулирай в наказателното.

Добре, малоумни редници!

От този момент имаме 50 единици в тила на врага.

Трябва да осъществим връзка

и очаквам от вас да се представите добре.

И понеже това е тренировка,

не означава, че трябва да си мислим за хубави неща.

Помнете, че не трябва да стреляте!

Като ги откриете, трябва да им избиете зъбите,

иначе ти гарантирам, Джо, че ще хапнат топките ти на закуска!

Варени или пържени, сержант?

На майонеза.

Ето ти, Спуни.

Умно.

Пази го, защото е нов и хубав.

Помни, че после си го искам.

Ами ти, сержант?

Ще броя.

Добре. Какво имаме, Куп?

Ние сме тук. Фронтовата линия е тук.

Има противникови части тук, тук и тук.

С патрули между всеки от бункерите,

и муха няма да може да прехвръкне.

С едно изключение.

Ето тук.

Реката пресича позициите им,

дълбока е 2-3 метра,

сигурно е, че ще има патрул, но ако е през нощта,

ако сме внимателни и

не възразяваме да си намокрим краката,

мисля, че може да успеем.

Тогава за какво е всичко това?

С моя лош късмет ще ми трябва всяка възможна помощ.

Знам, мислиш си, че всичко това е глупаво,

след като се провали при подбора,

но ще ти кажа, че не съжалявам.

Взводът ни щеше да бъде по-лош без теб.

Трябваше да направя нещо.

Щях да наруша ценностите си.

Единствените, които се забъркват в неприятности, са камикадзетата,

тези, които търсят слава и глупаците!

Приеми съвета ми, имай търпение.

Добре, дами,

повикайте неприятностите,

включете мозъците си на първа и тръгвайте!

Спуни, ти си начело.

Тери, Джо, вие отзад.

Насам, Купър, на главата ми.

Смотаняк!

Не мога да повярвам, че ще изпусна мача, заради това!

Джо, ако не млъкнеш, лично аз ще ти клъцна гръкляна!

- Движи се! - Не съм казал нищо.

Къде сме, по дяволите?

Чувал съм разни неща за това място.

Какво?

Тук изчезвали хора. Постоянно се случвало.

Купър, престани моля те.

Истина е.

Миналия месец в планината се скитала млада двойка.

Някъде наблизо си устроили лагер. През нощта се случило нещо.

Спасителният екип намерил останките от лагера.

Палатката била разпердушинена и навсякъде имало кръв!

Във вестниците пишеше, че е било ужасяващо чудовище.

Местните казват, че е избягал психопат.

Ни никой не е хванат и нищо не било доказано.

Всяка година тук идват хора

и никога не се връщат.

Няма следи, няма трупове, просто изчезват

и никога повече не ги виждат.

Свържи се с лагера.

Кажи им, че стадото се е отправило към кошарата.

Сабя вика базата.

Брус, какво те плаши?

Самоунищожителната същност на човека.

Сега ли точно се побърка.

Не мислиш ли така?

Ами теб, Спун?

Кастрацията.

Няма възражения. Джо?

Само едно нещо ме ужасява.

Мача да се разреши с дузпи.

Не се съмнявам. Тери?

Да гледам дузпите... с Джо.

Ами теб, Куп?

Паяците... и жените.

и... жената паяк.

Ще ми се да знам от какво се плаши сержанта.

Той от нищо не се страхува!

Не съм сигурен.

Плаша се от мисълта никога повече да не видя жена си!

Това и тези малки неща, които карат кожата ти да настръхва

и косата ти да се изправя на тила.

Като Спун ли?

Не, всъщност има нещо,

което ще помня докато съм жив.

Беше през 91-ва,

точно преди частта ми да отлети за Кувейт,

за да прочистим и последната съпротива.

Аз и един младеж, Еди Освалд,

решихме да си направим татуировки,

за да запомним първото ни стъпване в пустинята.

Помня Еди.