Arcane

Всичко отива по дяволите.

Химбарони, воюващи за контрол над Коридорите.

Улични главорези, каращи се за остатъци.

Както когато Вандър си отиде.

Само, че този път не си тук, за да оправиш нещата.

Защото някой те надупчи.

Вай казваше, че мога да оправя всичко.

Преди да счупя всичко.

Казваше много неща.

Тя и ти. Все ме командвахте.

Сега е много тихо.

Какво да правя?

Стига ли ти?

Усещаш ли го?

Жуженето зад очите?

Защото след миг всичко може...

Най-доброто чувство на света, хлапе.

Да, това съм аз.

Ако някога ти се иска да напсуваш роднина, семейство или обществото...

Моята карта.

Не е моя работа, но ме нае за сметките.

Откакто се изправихме срещу другите химбарони, цифрите са...

По-лоши? - Не точно...

Знаеш ли защо умници като теб работят за прасета като мен?

Не. - Ползваш половината си мозък.

Кроиш планове, пресмяташ шансове.

Силко контролираше Коридорите със зъбите си.

Изглежда прибързано.

Маргот има поне десет човека охрана.

Маргот и Крос може да се перчат, но накрая ще се смея последен.

Докато не заема мястото на Силко, просто работи с цифрите.

Сивото? Чак тук?

Виж ти, изчезнали са. Улеснили са работата ни.

Не, недейте. - Това е смог под земята.

Нищо повече. - Шефе.

Тръгвай напред и докладвай.

Аз ли?

Знам, че си представяте как си откъсвате главите.

Ще карам направо. Тези войни трябва да спрат.

Тези двамата ме нападат, защитавам интересите си.

Скромността не ти отива.

Ти разграби Пътеката на възторга.

Не искам мизерния ти булевард. - Горните са истинският ни враг.

Правим им услуга, като се избиваме.

Оставете караниците и се обединете.

С тези двамата ли? По-скоро ще се бия с Горните.

Дори обединени сме по-малобройни. Това беше преди последните жертви.

Това би имало значение горе, но не знаят как да се бият тук.

Мъртъв ли е? Защо мълчи?

Права е, не разкараме ли Горните, няма да оцелеем.

Имам друго решение. Да им предадем Джинкс.

Само това искат.

Не предаваме хората си.

Ние ли? Май вече нищо не правиш.

Птица без криле е просто смешен плъх.

Май те засегнах. Ще ти предложа сделка.

Помогни ми да заловя Синекоска за приятелите ни горе.

Ще ти направя чисто нова ръка с последните модификации.

Обмисли го, но това е последното ми предложение.

Не мога да повярвам, че си мъртъв и още оправям бъркотиите ти.

Госпожо, луда ли си?

Говориш на мъртъвци.

За да ме довършиш ли дойде? - Направих ти достатъчно услуги.

По същото време всеки ден.

Голямото бебе не можа да го стори сам.

Нищо не можеше да прави сам.

Сега щях да съм по Коридорите и да му събирам данъците.

Да му правиш оръжия. - И сделките.

Да взривяваш враговете му.

Няма ли го, целият свят се преобръща.

Всичките му планове. Всичко, което изградихме.

Какво да правим сега?

Ще гледаме как всичко гори.

Какво ви казах?

Виктор.

Виктор.

Виктор.

Джейс.

Виктор? Боже мой!

Какво съм?

Жив си.

Жив си.

Сигурно ти е студено.

Студено ли? Не, не мисля така.

Усещам заряд.

Потенциал. Повтарящ се импулс.

Неприятно е, но не е студ.

Хексядрото. - Спаси те.