Idiocracy

И Д И О Т О К Р А Ц И Я

В началото на 21-ви век...

човешката еволюция се намира в преломен момент.

Естественият отбор, процесът, при който най-силните, най-умните...

най-бързите се размножават с по-голям успех от останалите...

процесът, който някога толерирал изявата на най-добрите белези на човека...

сега започнал да подкрепя други белези.

Повечето фантасти предричали по-цивилизовано

и по-интелигентно бъдеще.

Но с времето нещата изглежда поели в противоположна посока.

Масово оглупяване.

Как се е стигнало до това?

Еволюцията не толерира непременно интелигентността.

Без естествени врагове, оказващи натиск върху стадото...

тя започнала да толерира тези, които се размножават най-бързо,

а интелигентните превърнала в изчезващ вид.

Създаването на деца е сериозна стъпка.

Просто чакаме подходящия момент.

Едва ли това е нещо, към което да се втурнеш сляпо.

Не става.

Мамка му, пак съм бременна!

Шибана работа! Много ремаркета се завъдиха!

Мислех, че си на хапчета! - Не съм, бе!

Сигурно съм си мислел за Британи!

Британи ли? Ама не си.

Няма начин да имаме дете сега.

Не и при тая криза на пазара.

Сега няма никакъв смисъл.

Идвай насам, кучко! Него не го е грижа за теб.

Да бе, все нещо трябва да му харесва.

Тя не означава нищо за мен, скъпа! - Клевън!

Мамицата му! Не бях аз. Не съм аз.

Все пак накрая решихме да имаме деца...

Не че повдигам въпроса, обаче не върви добре.

А това помага.

Мисля, че преди да предприемем ин-витро, трябва да го желаем.

Все аз съм виновен!

Не моята сперма не става за нищо.

Всичките ще ви изчукам!

Моето момче!

Клевън едва оживя.

Опита се да скочи с джет в басейн,

обаче си набоде чатала на метален прът.

Но благодарение на технологията в областта на стволовите клетки

и перфектната работа на д-р Крински и Алтшулер...

Клевън ще си възвърне репродуктивните способности.

Долу ръцете от инструмента ми!

За съжаление Тревър прекара инфаркт...

докато мастурбираше,

за да даде сперма за изкуствено оплождане.

Аз обаче имам замразени яйцеклетки,

така че когато се появи подходящият...

И така вървяло поколения наред,

ала едва ли някой забелязвал.

Но през 2005 г. във военна база близо до Вашингтон,

един обикновен военен библиотекар не осъзнавал,

че е на път да промени хода на човешката история.

Ей, Бауърс.

Това е Питърсън, новият ти заместник.

Какво? Защо ще ме замества? - Не са ли ти казали?

Не. - Ново назначение.

В пълна мъгла държат всичко.

Не ми трябва ново назначение. Всеки път го обяснявам на сержанта.

Добър съм си в това. - В кое? Да си седиш на задника?

Тук никой не идва вече.

Знам. Устройва ме. Никой не ме безпокои.

Ако остана за още осем години, ще пипна пенсията.

Всичко съм нагласил. Можеш ли да ме измъкнеш от това?

Не и този път. Нареждане отгоре.

Божичко, не разбирам. Защо точно аз?

Когато сержантът казва: 'Води, следвай, или се разкарай', аз се разкарвам.

Като го казва това, не се очаква да избереш 'разкарай се'.

Счита се, че трябва да те накара да водиш, или поне да следваш.

Ама не и мен.

Виж, Джо, нямаш друг избор.

Тоя път ще трябва да следваш.

Например, да ме последваш по стълбите.

Сега ли? Не трябва ли да обучавам момчето?

Мисля, че ще се оправи с кисненето пред телевизора по цял ден. Хайде.

Господа, това е Джо Бауърс.

Първият ни обект за експеримента по хибернация на човека.

През всичките тези години, както знаете...

много от нашите най-добри пилоти, войници и офицери

често изкарват кариерата си без да видят нито една битка.

С проекта по хибернация на човека ще сме способни да съхраним най-добрите си хора,

замразени в техния разцвет и да ги използваме, когато се нуждаем.

Джо не е един от най-добрите.

Г-н Бауърс бе избран заради отявленото му средно ниво.

Изключително средно във всяка категория. Направо забележително.

Човекът с най-средни стойности в цялата ни армия.

И в добавка той няма семейство, не е женен...

единствено дете, а родителите му са починали.

Което го прави идеален кандидат, без шанс за неудобни въпроси,

ако нещо се обърка с експеримента.

По-малък успех имахме с търсенето на изследовател от женски пол,

и бяхме принудени да се обърнем към цивилния сектор.

Това е Рита. И тя като Джо няма семейство.

Рита се съгласи да участва в експеримента в замяна на

отпадане на някои криминални обвинения, а също и малък хонорар.

Обаче ни се наложи да сключим споразумение със сутеньора й,

господин, известен като Баймангалл, пише си се така.

С двойно 'Л' накрая, както казва, заради двойна доза сутеньорство.

Баймангалл се съгласи да ни заеме Рита точно за една година

и да си трае за нещата, но в замяна на някои свободи...

сред местните власти при практикуването на сутеньорство.

Най-трудно ни беше да спечелим доверието му.

Колинс, може ли да преминем към специалната част?

Разбира се, само да приключа с това.

Сутеньорството е много различно от онова нещо на улицата.

Колинс!

Добре де, прескачаме го.

Въпреки че е интересно.

Божичко, Колинс!

Както и да е, експериментът, при който тези два обекта

ще са подложени на дълбоко замразяване

за цяла година, е планирано да започне утре.

Както знаете, това е строго секретно.

Ако е успешен, вярваме, че ще можем да съхраняваме човек безкрайно.

Малко е щуро, а?

От кои части си? - А, аз не съм на служба.

Значи, цивилния сектор. Ясно.

И с какво се занимаваш? - Малко от това, малко от онова.

Звучи страхотно.

Завиждам на хората, които могат да живеят така...

да правят малко от това, малко от онова.

Имах един съсед - Глен. Правеше скулптури с ъглошлайф,

а после ги продаваше в супера.

Значи си нещо като художник?

Нещо такова. - Рисуваш, или...

Да, рисувам. - Страхотно.

Какво рисуваш най-често?

Ми не знам, просто... хора, плодове, такива неща.

Сигурно е готино да работиш нещо, което обичаш.

Е, не е кой знае каква веселба.

Кой иска да е първи?

Аз.

Що за шибана работа!

Едва ли е добра идея с абоката и другите неща.

Какво значение има? - Баймангалл не ми каза нищо

за никакви сандъци и маркучи!

О, не се тревожи. Всичко ще бъде наред.

Кой е Баймангалл?

Приятелят ми.

Човече, сигурен ли си, че това нещо е безопасно?

Момчетата си знаят работата. Не се тревожи.

Тествани са на кучета и всичко останало.

Наркотикът се вмъква и ни унася в сънища.

Събуждаме се след година, а ти ще можеш пак да си рисуваш.

Всичко ще бъде наред. - Добре.

Баймангалл. Интересно име. Да не е холандец?

Чувал съм за тая програма за обмяна на холандски студенти.

Името му е било Ънград.

Хайде, аверчета, почти сме готови.

Лягайте и се отпуснете.

Ще се видим след година.

Проектът за хибернация на човека...

беше един от най-амбициозните експерименти в армията,

а също и от най-секретните.

Но не беше застрахован от грешки.

Не мърдай!

'Военен офицер разжалван при акция срещу проституцията'

'Баймангалл с двойна присъда'

След ареста на Колинс и последвалия голям скандал

базата беше закрита.

Не мина дори година и проектът беше забравен.

Нещата изглеждаха безрадостно за Джо, но още по-лоши се оказаха за човечеството.

Годините минаваха, докато Джо и Рита спяха безсъзнателно.

А човечеството оглупя до застрашителни размери.

Някои таяха надежди, че генното инженерство

ще поправи тази насока в еволюцията.

Но за зла участ най-големите умове и ресурси

бяха впрегнати в борбата с косопада и удължаването на ерекцията.

Междувременно населението нарасна, докато интелигентността продължаваше да пада,

а човечеството стана неспособно да решава най-основните си проблеми.

Като тези с боклука, който се трупаше неконтролирано от столетия.

А това доведе до Великата лавина от боклук през 2505,

която активира процеси, променили света завинаги.

Задръж. - По Канал на 'Насилие' следва...

нов епизод на 'Ох, топките ми!

Яко.

Ето това е един здрав по топките.

Ох, топките ми!

Къде...? - Трай бе!

Къде е офицер Колинс? - Млъкни!

В базата ли сме? - Ще ти сложа една база отзад.

Право по мутрата, задник! Млъквай!

Съжалявам, аз просто... Къде съм?

Трай бе, казах ти вече!

Ама ти не млъкваш.

Идваш тука и не млъкваш.

Излизаш ми с: 'Няма да млъкна.' Обаче аз...

'ТЪПКАЧИ НА ЗАДНА'

Без да осъзнава коя година е,

Джо се скиташе по улиците, с надежда да открие помощ.

Но английският език се беше изродил

в смесица от планинско-долинно селски и жаргон от гетата, примесен със сумтене.

Джо успяваше да ги разбира,

но когато той говореше с обичайния си глас,

на тях им звучеше надуто и педерастки.

Съобщение до Док...