A Bug's Life

Уолт Дисней представя

ЖИВОТА НА МРАВКАТА

Не, не, не. Ох, не. ох, не.

Изгубих се ! Къде е линията ?

Просто се появи. Какво да правя ?

- Помощ ! - Ще си останем тук завинаги !

Без паника. Без паника !

Тренирани сме професионално. Сега, стойте в редица.

Ще заобиколим ако трябва.

Д-да заобиколим ? Не мисля че ще се справим.

Оо, глупости. Това е нищо в сравнение с клончето през '93.

Това е. Това е. Хубаво !

Справяме се страхотно ! Ето. Ето !

Гледай ме в очите. Непоглеждай в страни.

- И това е линията. - Благодаря. Благодаря ви, Г-н Сойл.

Добра работа, всички !

Оо, господи. Това е страшна патека, Г-н Сойл.

- Нетрябва ли да кажем на Кралицата? - Немисля че е необходимо да безпокоим кралицата затова.

Тя си има достатъчно работа, обучавайки дъщеря си.

Оо, да. Принцеса Ата, бедната тя.

Оо, вятърът утихва. Скоро ще се появят.

- Бъди сигурна, скъпа. Ще се оправиш. - Има дупка.

Има дупка в линията. Какво ще правим ?

Всичко е наред, Ваще Величество. Случва се.Изгубихме само няколко сантиметра, това е всичко.

Ооо. Добре.

Ваше Величество, Немога да броя когато кръжите така.

Ооо, да. Сажелявам. Продалжавай.

- Приятели, вървете някъде на сянка.

Окей, Ата. Какво ще правим сега ?

Ааа - оо ! Не ми казвай. Знам. Какво е ?

- Ще починем. - Вярно.

Оо, ще е чудесно. Едно и също е, година след година.

Идват, ядат, заминават си. Това е нашият живот в по-голямата си част.

Не е много, но е нашият живот.

Не е ли така, Афи ? Оо, ти си едно малко сладко афи.

- Дупкаа Дот ! - Да, да !

Хей, я се върнете !

- Дот ! - Да, Майко.

Какво съм ти казвала за опитите за летене ?

Не и докато крилцата ми непораснат.

- Правилно. - Но, Мамо...

Дот, все още си млада царица мравка и крилата ти са още малки.

Говорех на Майка. Ти не си още Кралица, Ата.

Сега, Дот, бъди мила със сестра си.

Не съм виновна аз тя се стряска.

Знам, знам.

- Аз винаги съм тaкава преди залез. - Внимавай !

- Ата ! - Принцеса Ата !

- Ох ! - Хей !

- Престани ! - Какво си мислиш че правиш ?

- Можеше да убиеш някого тук. - Съжелявам !

- Оо, Флик е. - Оо.

Съжелявам, съжелявам, Съжелявам, съжелявам !

Моля да ми простите. Съжелявам !

- Принцеса Ата ! - Флик, какво правиш ?

Оо, това ! Това е новата ми идея за прибиране на реколтата.

Без повече индивидуално бране на зърно. Можеш да отрежеш стъблото !

- Нямаме време затова. - Точно ! Никога нямаме време да съберем реколтата сами.

Цялото лято жертваме за прибиране на реколтата.

- Но нововъведенията ще ускорят процеса. - Оо, още едно нововъведение?

Нещо и за теб.

Докато станеш Кралица, можеш да използуваш това да надзираваш продукцията.

- Д-р Флора, ако може. - Всичко това е мило, но...

- Просто най-обикновен стрък трева и капка роса, нали ? - Флик, моля те.

Грешка ! Това е, всъщност, телескоп.

- Много умно, Флик, но... - Здравей, Принцесо ! Неизглеждате ли прекрасно тази сутрин !

Не толкова,но ти е нужен телескоп за да го видиш.

Слушай ! Принцесата няма време за това !

Ако искаш да помогнеш ? Изкачай от тази машина,

влизай в редицата и бери както всички други !

- Както всички други ! - Моляте, Флик. Просто върви.

Съжелявам, Аз наистина се опитвах да...

опитвах да помогна.

Жътвари! Защо, жънем по същия начин по който когато съм бил какавида.

Къде сме ?

- Камарата с храната, Баше Величество. - Оо, да, да.

Хей, Флик ! Почакай !

Оо. Здравейте, Принцесо.

Можеш да ме наричаш Дот. Ето, забрави си това.

Благодаря. Можеш да го задържиш. Мога да направя друг.

- На мен ми харесват твоите открития. - Наистина ? Ами, ти си първата.

- Започвам да си мисля че нищо неработи. - Това работи.

Страхотно. Само с едно успях.

- Никога няма да направя нещо различно. - Аз, също.

Аз съм кралска особа и все още немога да летя. Много съм малка.

- Да си малък не е толкова лошо. - Да, как пък не.

- Не, не е. - Е !

- Не е. Не е ! Не е ! - Е. Е ! Е !

Оо ! Зърно. Трябва ми зърно. Ахх...

Оо !

Ето.

Представи си... представи си че това е зърно.

- Но това е камък. - Знам че е камък.

Но некека за минута си представим че е зърно. Само малко ще използваме въображението си.

Сега, виждаш ли дървото ?

Всичко което е направило това огромно дърво ...

е в това зърно вътре в това малко зрънце.

Всичко от което има нуждае малко време, малко слънчева светлина и дъжд, и ...

Воалаааа !

Това камъче ще стане дърво ?

От семенцето до дърво. Трябва да работиш с мен, разбра ли ?

Може да ти се струва че неможеш да направиш много,

но това е така защото, ъъ, не сме още дърво.

Просто трябва да изчакаш малко. Все още си семенце.

Но това е камъче.

Знам че е камъче !

Мислиш ли че немога да разпозная камъче когато го видя ? Прекарваме много време около камъни !

Ти си фатален случай, но ми харесваш.

Тук са.

- Идват ! - Бягай !

- Дот ! Дот ! - Мамо !

- Мамо ! - Благодаря Господи !

- Храната на камъка. - Всички, последно разтоварване.

Храната при камъка и после в мравуняка. Сега действайте !

Хайде, движение, движение, движение !

Хайде, действай, действай ! Добре.

Окей. Това е.

Хей !

Хей, почакайте ме !

Храната при камъка и после в мравуняка.

Не ! Не, не, не, не, не ! Ооо, оо !

Оо, не.

Принцеса Ата ! Принцеса Ата !

Принцеса Ата !

Те идват, ядат, заминават. Те идват, ядат, заминават.

Извинете, извинете ме. Извинете меe, извинете. Пропуснете ме.

Съжелявам. Направете път. Принцеса Ата, трябва да ви кажа нещо.

- Не сега, Флик. Шшшт ! - Но Ваше Височество, трябва да ви кажа нещо !

Хей, какво става ?

Уааууу, къде е храната ?

- Какво си направил ? - Беше инцидент ?

Буу !

Къде е храната ?

Хопър.

Така, къде е ?

къде ми е храната ?

- Т-т-тття е горе ? - Какво ?

- Храната беше горе на листото отгоре ... - Моляя.

Сигурен ли си че не е горе ?

- Да не намекваш че съм глупав ? - Но.

Изглеждам ли ти ... глупав ?

Нека помислим малко логично, искаш ли? Да помислим за секунда.

Ако беше там горе, щях ли да бъда тук долу,

в тази дупка, търсейки я ?

- Ъъ, аз ... - Защо изобщо говоря с теб ?

Ти не си Кралицата. Не миришеш като Кралица.

Т-тя тя се учи от мен, Хопър.

Оо, разбирам. Нов мениджмънт. Значе е твоя вината.

Не, не бях аз, бешее ...

Ъъъ-ъ. Парвото правило на водача: Всичко е твоя вина.

- Но-но аз ... - Светът е канибалски, Принцесо,

един от онези кръгове на живота нещо такова.

Сега, нека ви разкажа как трябва да са подредени нещата.

Слънцето развива храната, мравките я прибират,

скакалците я изяждат ...

И птиците изяждат скакалците.

Ей, като онази която почти не те изяде, спомняш ли си ? О, трябваше да го видиш.

Тази синя Сойка го беше глътнала половината, и Хопър викаше и риташе.

И аз се уплаших. Няма да мрадна никъде, ясно ?

Оо, хайде. Това страхотна история. Ау, ау, ау.

Заклевам се, че ако небях обещал на Майка на смъртния и одър ...

да не те убивам, щях да те убия.

- И повярвай ми, никой няма да се радва повече от мен. - Млъкни !

Да не чувам и думичка докато сме на този остров.

Разбра ли ме ?

- Попитах, разбра ли ме ? - Как мога да отговоря ? Каза да не казвам и една думичка.

Не си ли спомняш !

Ей, аз съм състрадателно насекомо.

Остават само няколко месеца докато дъждовете започнат,

Така че можете да опитате отново.

Но, Хопър, почити е дъждовният сезон,

И това време ни е нужно да съберем храна за себеси.

Слушайте, ако не спазите своята част от кръговрата,

тогава немога да гарантирам сигурноста ви.

А навън има насекоми които ще ви нападнат.

Някой може да пострада.

Какъв е проблема ? Срах те е от скакалеца ?

- Дот ! - Не харесваш Тъмпър ?

Остави я намира !

Искаш ли я ? Хайде - вземи я.

Не ? Тогава се връщай в групата.

Мисля си че вие мравки забравяте своето място.

Така че да удвоим поръчката за храната.

Не ! Но-но...

Ще се върнем в края на сезона,

Когато падне последния лист.

Мравки, приятно лято. Да отлитаме !

Даа-аа !

Oo !

Флик, какво ще кажеш за свое оправдание ?

Съжелявам. Аз... съжелявам за това което съм.

Не съм искал всичко да се обърка.

И специално неисках да напрвя така че да изглеждате неловко, Принцесо.

- Е, Флик, но го направи. - Само се опитах да помогна.

- Тогава помагай - не ни помагай. - Помощ, помощ. помощ?

Флик, наказан си един месец да копаеш тунели.

Извинете, Ваше Величество. Трябва да ви напомня за проекта на Флик тунел с тунел ?

Някой да ни помогне. Това е ! Можем ...

Ще ни отнеме два дни да го изровим. И да го изпратим до Мравешката здравна служба.

Господи, не !