Still Up

16:58 Ч.

- Добре ли си? - Да, извинявай, просто изпускам парата.

Навигацията ме напряга ужасно.

Знаеш ли колко обезщетения плащам заради инциденти с навигацията?

Много. Четвърт от населението е пострадало.

Спирам, на семеен излет сме.

Радвам се, че ще бъдем само тримата.

Само тримата ли?

Само че, като каза семеен излет, аз...

Ето ни! Пристигнахме!

- Поканил си вашите. - Извинявай. Нали не е проблем?

Не, разбира се. Чудесна идея.

Супер! Народе!

Строй се, преброй се!

- Ето я малката поп звезда! - Кажи "здрасти".

- Здравей. - Лиза!

Тя добре ли е? Има малко болнав вид.

Привет, веджъри! Добре дошли отново в моя канал.

Аз съм Марк Ведж и днес ще ви представя специален гост.

Не.

Името му е Ръсел. По закон ми е пастрок, но за мен е просто татко.

И е пълен образ!

Привет, как е хавата?

"Хавата". Не го очаквах. Пълна шматка.

Виж ги само. Като деца са.

- Страхотно си пасват. - Открай време.

В прогимназията учител попитал Марк какъв иска да стане, като порасне.

Познай отговора.

- Юсейн Болт? - Пастрок.

- Виж ти! Още на девет години? - Невероятно!

Днес ще ви представим един продукт на "Коулман"... Помогни ми.

- Палатка. - Тежи.

Ще я опънем след малко. Освен това ще дадем мнението си за...

Вдигни го малко.

За 20-литровата портативна тоалетна "Съншайн".

- Отсега ви казвам, че е страхотна. - Нямам търпение.

Голям късмет сме извадили с мъжете, нали?

Много си приличаме с теб!

Дали?

- Как трепери над Попи, като истински баща! - Попи много го обича.

Баща, та дрънка.

- Нали? - Да.

Чудесно е, че с Марк ни поканихте да дойдем.

Да, естествено.

Като беше малък, ходехме във Франция.

На един страхотен къмпинг. В Лонгюдок-Русийон.

На Попи ще й хареса. Пусни му мухата. Той ще бъде във възторг.

Да, може би догодина.

Лонгюдок-Русийон. Пробвай се да го кажеш.

- Лонгедо... - Лонгюдок.

- Лонгедок. - Не, Лонгюдок.

- Със сигурност ще ме разбере. - Недей така.

Нещата трябва да се изпипват.

- Хайде сричка по сричка. - Добре.

- Лон. - Лан.

Не, чуй ме. Лон.

- Лон. - Точно така.

Сега - "нгю".

Слушай.

- Нгю. - Да. Добре.

Сега - док.

- Док. - Виждаш ли? Знаех си, че можеш.

- Сега кажи Русийон. - Ще взема тоалетната, трябва да пишкам.

- Идеално, тъкмо ще дадеш отзив за видеото. - Не, абсурд.

Само малко инфо. Удобна ли е?

- Не, стига! Отвратително. - Пълни ли се бързо, опира ли във...

Добре помпаш.

- Кой съм аз? - Боже, да не беше заспал?

Чудех се дали ще вдигнеш. Може би още ми се сърдиш малко.

- За какво? - Задето не ти бях казала за Клоуи.

А, да. Вече забравих.

- Все пак съжалявам. - Да, знам.

- Колко е часът? - Девет и малко.

- Вечерта? - Да.

- Супер. Значи се е разкарал. - Кой?

Майсторът. Най-сетне ремонтират банята.

Хазяинът прати някакъв Рик, Ралф, Рон или нещо подобно.

Цъфна в 7 ч. сутринта. Пълен ужас.

Знаеш, че не съм по общуването с хора, особено ако са "майстори".

Гледа ли мача снощи?

Да. Как ще го пропусна!

"Арсенал" игра страхотно.

Да.

Чудесни момчета.

Стана ми кофти за Салах.

- Да, нали? - Нямаше засада.

Засада ли? Не. Нищо не беше засадил, дума да няма.

- Май не си гледал мача. - Не съм, съжалявам.

Контактните спортове ме плашат.

Просто ще...

Затова взех мерки.

Упоих се със сироп за кашлица, докато се махне.

Прахосан ден значи.

Права си. В този ред на мисли, как е на къмпинга?

Прекарвам си страхотно.

- Повярва ли ми? - Съвсем не.

- Щом мразиш къмпингуване, защо отиде? - Веджи обича.

Мислех, че ще бъдем само тримата, но дойдоха и родителите му.

Те какво представляват?

- Пастрокът му е свестен. Интересен. - А майка му?

Кристин е чудесна. Безкрайно позитивна жена.

Наистина прекрасен човек.

И я мразя в червата.

- Лош човек ли съм? - Казвал съм ти, пълен боклук си.

- Какво беше това? - Кое?

Чувам стъпки.

- Боже, като в онзи филм. - Уточни се.

Ехо, кой е там?

- Какво е? - Не знам, нищо не виждам.

- О, боже! - Какво?

Господи, стадо крави.

Крави ли?

- Дали нападат хора? - Не, разбира се.

Всъщност не знам. Момент да проверя.

"Кравите нападат ли хора?"

- Да, нападат. И убиват. - Какво?

Дани?

Дани!

- Трябва да затворя. - Не, недей! Много е страшно...

Привет.

Някога даваше ми сили любовта,

а разпадам се сега.

По-силно е от мене. На сърцето - пълно затъмнение.

- Ехо? - Здрасти.

- Значи още си тук. - Да, реших да не спирам.

Да свърша всичко наведнъж, ако не е проблем.

- Всъщност... - Прекрасни плочки.

Имам същите вкъщи.

Милото ги избра.

Страхотен вкус има.

- Както и да е, скоро ще свърша. - Добре.

- Искаш ли чай? - Да. Чудесно, благодаря.

- Привет, г-н Бик. - Лиз?

- Добре ли си? - Да.

- От кого се криеш? - От никого. Исках да се усамотя.

- С кравите ли? - Да.

Появиха се ненадейно.

Като всички този уикенд.

Съжалявам. Дори не помислих.

Нали не е чак такъв проблем? Няма как да ги изпъдя.

Не се тревожи.

Харесвам Ръсел. Кристин също.

Просто мислех, че ще прекараме малко време сами.

Не е късно. Да запазя ли маса в онази кръчма по пътя?

Утре вечер, само тримата.

- Сериозно? - Да, нашите ще седят на друга маса.

Добре, става.

- Ще се връщаме ли? - Да, хайде.

Държа да знаеш, че с този анорак и помъкнала портативна тоалетна...

- Млъквай. - По-секси не си била.

Мамка му!

О, боже. Крака си ли нарани?

Да, глезена. Изкълчен е.

- Изкълчен? Този глезен? - Да.

- Абсурд. - Какво?

Довери се на опитния физиотерапевт.

Навехнат? Може би. Натъртен? Възможно е.

Изкълчен? Не. Ако беше изкълчен, щеше да усетиш.

Усещам. Изкълчен е.

Усещаш, друг път.

Определено усещам, че е изкълчен.

Не, щеше да разбереш.

- Разбрала съм го. - Добре.

- Но грешиш. - Я да си лягаме.

- Искаш ли? - Добре.

Лека нощ, мамо.

ИЗКЪЛЧЕН ГЛЕЗЕН, СИМПТОМИ

ДАНИ

Кравите можеха да ме убият.

- Още е тук. - Какво? Кой?

Рик или Ралф. Както там се казва майсторът.

- Още е там? - Да, странно, нали?

Меко казано.

Какво да правя? Сиропът за кашлица свърши.

- Какво беше това? - Не знам. Ще ти звънна пак.

Здрасти.

- Съжалявам, изплъзна ми се от ръката. - Няма нищо, просто плочка.

Не е просто плочка. Много повече е!

Извинявай, не знам защо избухнах.

Доста напреднах с фугирането.

В момента съхне.

Обещах си да не рева.

- Никакви сълзи! - Моля те, недей да плачеш, майсторе.

Извинявам се, просто със съпруга ми Крис се скарахме жестоко.

Той иска да ме вкара в калъпа си.

- Но аз отказвам. Няма да се дам, Дани. - Да, недей.

Харесвам футбол, вярно. Това прави ли ме простак?

Не. Именно.

И не е като да не обичам опера. Казах само, че билетите са скъпички.

Това прави ли ме говедо?

- Съвсем не! - Така е, прав си.

И ако ще си купуваш градински столове, защо трябва да са плетени?

Пластмасата не гние, нали?

- Вярно. - Вярно я!