Still Up

22:41 Ч.

Чакам всеки миг. - Какво?

Предложението за брак.

Земя до Лиз.

Земя до Лиз. - Прощавайте. Какво?

Казвахме, че ти ще си следващата пред олтара.

Не, не знам... - Ако не искаш Веджи, вземам го.

На практика сте женени. Какво те спира?

Нищо. Просто не е моментът.

А и Веджи ще иска да влезе в идеална форма за смокинга.

Типично за Лиза. Нали си я знаете, вечно усложнява нещата.

Видях Пени от университета. - Разправяй.

Оправен нос, филъри, цица.

Лиза, къде отиваш? - До тоалетната.

Побързай, идва твоят ред. - Добре.

Привет. Аз съм Лиза Ведж.

Аз съм г-жа Ведж.

Г-жа Ведж. - Бягай, докато е време!

Не я слушай, Лиза Ведж, с теб сме!

Ако дори името му те прави нещастна, зарязвай го.

Извинявам се.

Десет текили, моля. - На поднос ли?

Не, ще ги изпия тук.

НЕПОЗНАТ НОМЕР

Ало? - Не ми е добре.

Лиза? Откъде звъниш? Къде си?

Някъде в Лондон.

И това е нещо. - Звъня от външен телефон.

Външен? - От онези, дето са в парник.

Уличен телефон? Защо от такъв? - Именно!

Не, ще повторя въпроса. Защо ми звъниш от уличен телефон?

Изгубих моя. И най-лошото е, че не знам къде съм го изгубила.

Значи помниш наизуст номера ми? - Да, очевидно.

Дани! - Да, казвай, какво става?

Нали ти разправях, че отивам на моминското парти на Джема?

Да. - Май съм попрекалила с алкохола.

И после съм се гътнала.

Когато се свестих, те явно бяха решили,

че съм си отишла, и си бяха тръгнали без мен.

Звъня ли на Веджи? - Да.

Но Веджи с топ не можеш да го събудиш.

Съсредоточи се. Къде си точно?

Ще си призная честно.

Просто не знам. - Добре, да посвием периметъра.

Къде беше клубът? - Да.

В Хокстън. - Добре.

Колко време вървя? - Между двайсет минути и час и половина.

Огледай се. Виждаш ли улични табели?

Изчакай малко.

Лиза?

Лиза?

Дани, къде ме прати?

Ето какво ще направим.

Намери телефон. Ако ще, открадни го от някой пенсионер, но ми прати локация.

Добре.

Каква локация? - Където си.

Не я виждам. - Не, нямам предвид да...

Намери телефон и ми прати съобщение. - Добре, да.

И какво да пише в него? - Не такова съобщение...

Хубаво, просто напиши: "Здрасти, Дани". - Добре.

Искам да ти помогна да се прибереш. Ще го направиш ли?

Да. Може би.

Супер. - Вероятно.

И това стига.

Обади се от този след половин час, ако не намериш друг.

Ако не намеря какво?

Лиза, сложи монети. - Не...

Натиснете 1.

30 МИНУТИ

СЕВЕРЕН ЛОНДОН

ХОКСТЪН

Хайде, Лиза.

Здрасти! - Значи намери телефон?

Да, на Ал е. - В "Тик Ток" ли съм?

Не, само аз те виждам.

В магазина му съм. Ал има и телефон, и магазин.

Представяш ли си?

От 1996 г. е мой. - Какво?

Има този магазин от 1996 г. - Да, чух. Но ти къде си?

Казах ти, в магазина на Ал. - Сега ще го потърся. Леле, няма го.

Странна работа. - Наистина.

Моля те, в коя част на Лондон си?

Ал... Прощавай, къде сме?

На "Уел Стрийт" в Хакни. - Добре, слушай сега.

На прав път си донякъде. - Това е добра новина.

Може да хванеш автобус.

Сякаш е било писано да дойда в Хакни, за да преживея това.

Разбираш ли ме, Дани? - Да.

Автобусите от там до вас са два.

Първият е 253.

А вторият е 91.

Деветдесет и едно, ясно.

Двеста петдесет и три. Деветдесет и едно. - Какво правиш?

Припявам си числата. Странно нещо са, нали?

Дай ми Ал, ако обичаш. - Ало?

Привет. Извинявай, но ще можеш ли да качиш приятелката ми на автобус 253?

Да, той спира точно пред магазина ми.

Лично ще я изпратя. - Слава богу. Благодаря, златен си.

Лиза, Ал ще те качи на автобуса.

Кой е Ал? - Кой е Ал? Да не си...

Затвори.

02:15 Ч. - 02:16 Ч. - 02:17 Ч.

Ало? - Здрасти.

Не си се прибрала. - Не.

Стана грешка. - Автобуса ли обърка?

Не, но беше в обратната посока. - Ясно. Е, случва се.

Къде си сега? - Къде каза?

Бърмъндзи.

Бърмъндзи. - "Джамейка Роуд".

Къде точно на "Джамейка Роуд"?

В една пералня. - Как се казва?

"Пералня". - Нима?

ПЕРАЛНЯ

Това е Лина. Спаси ми живота. Даде ми телефона си.

Здравей, Лина, благодаря за помощта.

Няма защо, тя озарява с присъствието си. - Благодаря, Лина.

Ще ти повикам такси. - Не, не още, изчакай.

Сушилнята се върти и се чудим какво има вътре.

Според мен е възглавница, а Лина смята, че са сутиени. Обзаложихме се.

На колко? - 150 лири.

Лина иска да се възползва от теб. - Какво? Глупости.

Махай се от там. - Не мога. Ами ако съм права?

Но съм гладна. Може да има дюнери наблизо. - Как е възможно?

Цяла вечер се тъпчеш с бисквити. - Да, нали? Пипа ги донесе на партито.

Явно съм ги прибрала в чантата си, преди да се отрежа.

Пипа е донесла бисквити? Не се панирай, но са с канабис.

Глупости. - Кой носи бисквити на моминско парти?

Пипа е голяма сладкарка, не я познаваш.

О, боже. Дали наистина съм се надрусала с бисквитите?

Да. Какво правиш? Спри да ги ядеш. - Съжалявам, много са вкусни.

Колко изяде? - Пет-шест. Или седем.

Значи осем. - Вероятно са десетина.

Лина, сушилнята спира.

Какво е?

Май е театрална кукла. Има клюн.

Кой пере кукла в 2 ч. през нощта?

Прав си. И какво ще я правят посред нощ? Плашещо е.

Да изчакам ли да видя чия е? - Не! Трябва да се прибираш. Изчакай ме...