Still Up

20:45 Ч.

Интересно.

Ще кажа брадичката.

- Можеш без брадичка? - Да.

Няма ли да ти опадат зъбите?

Ще се оправя. Пак е по-добре от твоя живот без колене.

Няма да можеш да сгъваш краката си.

Как ще караш мотокар например?

Това не ме тревожи.

И брейк няма да можеш да танцуваш.

Това също не е нещо, което ще ми пречи.

Не ми трябват колене. Особено такива като моите. Мразя ги.

- Нищо им няма. - Глупости, огромни са!

С клин изглеждам така, сякаш съм откраднала карфиол.

- Интересно. По-скоро мандарини. - Благодаря.

Веджи.

Дали искам нещо от летището?

- Огромен "Тоблерон", много ясно. - Много ясно.

- Чакам го с нетърпение. Може да му сготвя. - Ти ли?

Да. Благодаря, Даниъл, умея.

Както и да е, днес е голямата вечер.

- Кога идва Ейми? - След 21 ч.

- Като приключи работа. - Какво работи?

- Личен треньор е. - Ясно. Ходила съм с такъв.

Слагаше си фитнес гривната преди секс. Убиваше ми желанието.

Не думай. Каква беше паролата за приложението?

Да видя какво съм й писал, та да не се повтарям.

Компир123.

- Компир123? - Точно така.

- Компир123... - Какво обяснение й даде

за това, че няма да излезете?

Много ще ти хареса.

- Никакво. - Кажи й, ще те разбере.

Първа среща е. Ще й кажа, като стане по-сериозно.

Чак в старческия дом.

Добре де. Какво ще й приготвиш?

- Къде да го сложа? - На плота, Адам.

- Адам ли ще готви? - Само ми носи някои неща.

Дай да гледам.

- Здрасти, Адам. - Лиз.

- Как е огнеборството? - Добре! Не. Пожарите са лошо нещо.

Основно правило.

Сега да ти обясня.

Набрал съм всичко сутринта, съвсем прясно е.

- Дани, "набрал" ли каза? - Май да.

Тук има коприва. Сега й е сезонът.

Изненадан съм, че изобщо се яде.

Има също див чесън и кестени.

- Въпроси? - Не знам откъде да започна.

Лично аз запържвам всичко с див ориз.

Имаш ли?

- Имам ли? - Нямаш див ориз.

Спокойно, ей сега ще донеса. Не мърдай оттук.

Не експлоатираш ли Адам? Пере ти, пазарува, а вече и зелении бере.

- Нека помага, щом му харесва. - Използваш го.

- Ето, див ориз. - Чудесно, благодаря. Адам, слушай...

Без коя част на тялото си би живял?

Адам?

Адам?

Адам?

- Адам? - Не знам.

Но не си давам носа.

- Защо? - Ще ми липсва.

Разказвал ли съм ти за случая с чичо Брайън през 90-те?

Бил с колегата си Тревър в цеха,

когато двуметрова ламарина се откача,

минава на косъм от него, но клъц!

Отрязва носа на Тревър.

Чичо ми намира крайчето и без да се замисли...

- Не го яж! - ...го налапва.

Лапнал го?

- Така се прави, нали? - Не, глупости!

- Най-добре се запазва в устата. - Това не може да е вярно.

Значи чичо ти е осмукал носа на колегата си?

Крайно нехигиенично. И какво станало?

Закарали Тревър в болница и му зашили носа.

Сега чичо е кръстник на дъщеря му.

А носът, гледан от едната страна, е добре,

а от другата прилича на разпрана наденица.

Е, аз изчезвам. Ще помагам на г-н Шамим от горния етаж да се изкъпе.

Ако има проблем, наблизо съм.

- Благодаря, Адам. - Чао, Лиз!

Чао.

Това момче е прекалено свястно. Как никоя не го е прилапала?

Мен никога не ме хвалиш.

- Трудно проумявам как изобщо си имал гадже. - Права си.

Шегувам се! Дано тази Ейми те заслужава.

- И да не се заяжда с теб. - Както правиш ти ли?

Да, но това е друго. На мен ми е позволено.

Страх ме е, ако трябва да съм честен.

Размяната на съобщения от далечно разстояние е плашеща,

но да бъде тук, в жилището ми, на метри от бельото ми

и да очаква да говоря интересни неща,

е ужасно, не знам как го правят хората.

Няма какво да й разкажа, защото не излизам. Вицове не знам.

И съм прекалил с афтършейва. Почервенях и ноздрите ми горят.

А и каква е вероятността Ейми да си пада по коприва?

Коприва, препикана от някое куче ли?

- Срещата ще бъде пълен провал. - Стига, нищо подобно.

Рекордът за пълен провал е мой.

Разправяй. Може да го представя за свой.

Той избра мястото.

Изпихме по една-две бири, побъбрихме си.

И после той предложи да отидем другаде.

Ами добре!

И тогава разбрах, че масата е по-особена.

Какво става?

Беше и велосипед.

Въртях десет километра.

После ходех разкрачена като каубой.

Кофти наистина.

Слушай, цяла седмица го мисля.

Хрумнаха ми някои идеи как да я предразположа.

- Има си хас. Казвай. - Така, първата.

Да сваля вратите на шкафовете, за да знае, че не крия оръжия и "бръмбари"?

- Не. - А да обуя два чифта панталони?

Защо не сложиш катинар на чатала си? Това ще я успокои неимоверно.

Сериозно ли?

Не! Ако няма вратички и панталоните са два, ще се ужася.

Знаеш ли? Сам се саботираш.

Ти си от мъжете, които смятат, че трябва да си умрат нещастни и самотни.

Глупости, аз съм най-щастливият човек.

Тогава, щастливецо, защо не се постараеш да се позабавляваш една вечер?

От усилията ме заболява корем.

- Тя идва. - Да, знам, чувам. Само спокойно.

- Това е прекалено. - Не, остави ги, хубави са.

Всичко е наред.

- Успокой се. - Не ми го казвай, ще се напрегна.

- Без паника. - Ще се справиш.

Здравей.

- Не с този глас. - Знам, млъкни.

Момент.

- Две секунди. - Така бива.

- Тя е тук, така че... - Да, тук е.

- Ще те държа в течение. - Ще се справиш.

- Просто се дръж нормално. - Това не го казвай.

Извинете, господине?

Давай.

- Ейми. - Дани.

Здравей.

- Извинявай. Така ли ще... - Ръцете.

Двойно, така ли?

Коя е тази? Мислех, че познавам приятелите ти.

Заповядай, не му обръщай внимание.

Трудно е, но е за добро.

- Или да оставя отворено? - Защо?

Знам ли, в случай че искаш да... Ако се почувстваш...

- Как? - Застрашена. В този ред на мисли...

Адам.

- Да? - Това е Адам.

- Пожарникар е. Висок и мускулест. - Здравей.

За миг ще ме надвие, така че бягай при него,

- ако надушиш нещо гнило. - Защо говориш така?

За да не се тревожиш.

Дани. Успокой се. И ми налей нещо за пиене.

Дали... Добре.

Повярвай ми, ако ми налетиш, ще те ступам на мига.

Чудесно. Радвам се да го чуя.

Тук ли да стоя, или...

Наръгах го във врата, както вие казахте, обясних ви вече.

Но не споменахте, че преди това сте го удушили.

- Всъщност сте го убили два пъти. - Вижте сега...

Прикривай ме.

- Лиз, наред ли е всичко? - Да, само проверявам дали сте кацнали.

- Още не сме излетели. - Какво?

Има закъснение. Пилотът изпушил или нещо такова.

- Вдясно! - Какво?

Гръмни го в лицето!

- Какво правиш? - Извинявай, с Роб играем "Мъртва зона 7".

Убиваме времето.

- И зомбита. - Да, и зомбита.

- Какво става? - Нищо. Чакам те с нетърпение.

- Така ли? - Всъщност си чакам "Тоблерон"-а.

Страхотно. Ако закъснеем още, може и да го изям.

- Честно ти казвам, прегладнял съм. - Да не си посмял!

Само мисълта за шоколада ме спасява да не пукна от скука.

- Вляво! - Досаждам ти с моята досада.

Обади се на Дани. Все му звъниш.

Само защото и той будува като мен, но има среща тази вечер.

Браво, крайно време беше.

И аз се радвам за него. Така че... Да. Всичко е наред.

Момент, пробиха барикадата. Ще пиша, като кацна.

След малко свършваме.

21:50 Ч.

Ало, как си?

Супер е!

- Кое е супер? - Тя.

Това е добре.

Бях ужасно притеснен, а тя още от вратата успя да ме успокои.

И щом видя препиканата коприва, предложи да си поръчаме китайско.

Не съм срещал по-забавен човек от нея.

- Чудесно! - Толкова лесно се говори с нея.

Браво.

Наистина страхотно.

Като казваш, че е забавна, какво имаш предвид?

Дай ми пример. Какъв е стилът й?

По едно време не можех да се спра...

Все едно си в час и ти е забранено да се смееш,

но ти напира отвътре, направо щях да се пръсна.

Тя ми споделяше... Не знам дали ще разбереш.