Still Up

Взе ли си ключа?

Да, взех го.

23:27 Ч.

СЪНЧО

Здрасти.

Ето те. Реших, че си заспала.

Не, будувам, както винаги.

- Действа ли приложението за сън? - Пробвах го пак.

Мъжът, който те приспива, има толкова секси глас,

че взех да си представям как ме спасява от пожар.

Което е чудесно, но безполезно, ако страдаш от безсъние.

- Ти пробвал ли си? - Не.

Хипноза, акупунктура - нищо не ми действа.

Купих си книгата "1001 лека при безсъние". Пълен боклук.

Що за тъпотии? Да нося шапка, пълна с лавандула.

Да слушам на запис как някой хърка. Да вдишвам през едната ноздра.

Да спя на мек матрак. Да спя на твърд матрак.

Да сложа мекия матрак върху твърдия и да спя на двата.

Да се моля на скандинавски бог. Да стискам очи.

Някои неща си ги измислих, но схващаш идеята.

Извинявай, не чух нито дума. Дани, защо пълзиш в тъмното?

- Нали го знаеш съседа ми? - Писанчо?

Коткаря. Незнайно защо ме покани на рождения ден на котката си.

- На колко години става? - На 17. Подарихме й шофьорски курс.

Бързо трябваше да си измисля оправдание

- и може би малко пресолих манджата. - Какво му каза?

Че заминавам на обиколка на всички паркове "Дисниленд".

- Защо точно това? - Открай време ми е мечта.

- Дойде моментът. - Но ти дори не излизаш навън.

Логиката ми куца. Сега мисли, че ме няма.

Партито е във вътрешния двор, от часове е там.

Така ли ще изкараш месеца? Щом той се покаже, ще пълзиш в тъмното?

Да, вече няма друг начин.

Но пък колко пари ще спестя, като не светвам лампите!

- Защо не дръпнеш завесите? - Нямам.

А ако сега окача и той ги види, ще разбере, че съм си у дома.

- Параграф 22. - Сетих се за още нещо.

Какво ще ядеш?

- Адам ли ще ти пазарува? - Не, и той мисли, че съм в "Дисниленд".

Иначе щеше да ме изпее на всички.

Не ме мисли. Чувствам се добре. Ще ям каквото има, а то е...

Буркан майонеза и зърнена закуска.

Май не съм го обмислил добре.

- Сега е моментът да поизлезеш. - Не, благодаря.

Но съм гладен. Ще трябва да си поръчам пица.

- А Коткаря? - Толкова е трудно да се криеш!

Ще рискувам, пък да видим.

Все някога ще се разкара.

- Една пица с аншоа и ананас. - Отврат! Аншоа и ананас?

- Вече пътува насам. Ти къде си? - В една аптека.

Попи има шарка. Не спира да се чеше, а перидинът свърши.

Зарази и повечето си съученици.

Родителите беснеят в групата на класа. Чувствам се ужасно.

Но защо?

Нали ти казах, че не я пуснах на екскурзия

- заради шарката? - Какво има?

Нищо.

- Ей сега тръгваме, само да довърша. - Мамо!

Не беше точно така.

Ето! Сега вече приличаш на агънце.

Нямаше друг начин. Да се дам на оная гаднярка, майката на Зак ли?

- Наред ли е всичко? - Да, напълно.

Така е свикнала вкъщи.

Снощи ядохме лазаня. Пълно мазало.

Усещах, че става подозрителна, но ми се размина.

Хитро. Дали е етично обаче...

Не започвай. Гледах реклама на някакво ново лекарство - "Сънчо".

Помагало при безсъние. Я да видя дали го имат тук.

Недей, няма полза. Само дето всичко добива вкус на зеле.

Освен зелето, което бездруго има леко зелев вкус.

- Знаеш какво ще кажа, нали? - Стига, поне една вечер не ми го опявай.

- Никаква клиника за сън. - Хайде де!

Не! Разни доктори да ме гледат как спя?

Мразя да дремя пред публика.

Освен това, я си представи, че докато спя...

се пипам?

Ама пипаш ли се насън?

Знам ли, често го правя буден, така че не е изключено.

А и Веджи няма ли да се сърди, че си с мен?

Едва ли. Той мисли, че си ми приятелка. Същинска дама.

- Така ли? Радвам се. - Веджи звъни, ще ти се обадя после.

Здрасти.

Тя заспа, а аз съм най-добрият пастрок.

- Как успя? - Четох й.

- Пробвала съм. Какво й чете? - "История на тухларството".

- Какво? - "История на тухларството".

- Защо четеш това? - За събота.

- За тухларската сбирка. - Знаеш, че държа да съм подготвен.

А и е интересно. В момента се образовам за готическия период през 12-и век.

- Щом те прави щастлив. - Не ме напускай.

- Взе ли лекарството? - Не, чакам аптекаря.

- Тъкмо имам да мина още седем глави. - Ще ми разкажеш края.

Не бих казал, че има сюжет.

- Шегуваше се, нали? - Малко, да. Да донеса ли нещо?

- Изненадай ме. - Съгласна. Ще ти пиша, като тръгна.

- Добре, чао. - Чао!

Докъде бяхме?

Какво става?

- Няма проблем. Наколенка, ще взема една. - Сериозно?

- Той ще ходи на тухлатрон. - Какво е това?

Тичаш, плуваш и караш колело като в триатлон, но накрая зидаш стена.

Впечатляващо. Обслужиха ли те вече?

Не, няма никого, сигурно е отзад.

- Привлечи му вниманието, извикай. - Не, грубо е.

- Какво? - Тихо.

- Нищо не съм казал. Какво правиш? - Майката на Зак.

- Лиза, здравей. - Кейт, колко странно.

- Да не се криеш от мен? - Не.

Защо да се... Не. Няма такова нещо.

- Зак има шарка. - О, не!

Как е Попи, между другото?

Отказа да свали маската.

Държеше превъплъщението й в агънце да е възможно най-достоверно.

Голям педант е станала.

Значи лосионът против сърбеж в ръката ти е за нещо друго.

Да. Точно така.

Е, трябва да се прибирам.

- Къде е аптекарят? - Не знам, аз чакам тук.

- Повика ли го? - Добра идея.

- Не исках... - Ехо!

Ехо!

По всичко личи, че ще си почакаме.

Заедно.

- Да те черпя един лосион? - Що за предложение?

Майките трябва да се подкрепят. Ти ще черпиш друга.

Добре. Благодаря.

Да.

- Може ли да говоря? - Трябва да се махна оттук,

преди да ми налетят още родители на заразени деца.

Ехо, аптекарю?

Аптекарко?

- Чува ли ме някой? - Вземи лосиона и остави пари.

- Имам само карта. - Знаеш ли как се използва ПОС терминал?

Да, но ми се струва нередно.

- Добре де. - Давай.

Хубаво.

ОДОБРЕНА ТРАНЗАКЦИЯ

- Мамка му. Не! - Какво?

- Какво? - О, боже, не.

- Преведох сто лири. - Какво?

Добре, а ако направя така?

- Стига де. Не! - Какво?

- Платих още сто лири. - Яки приходи за аптеката.

Сега трябва да чакам да ми ги върне. Ти си виновен!

Е, стига де.

00:32 Ч.

14,99 лири за "Вагисет"? Пладнешки обир.

Какво е това? Звучи като лепило.

- Защо й е на жената лепило за отдолу? - Знам ли, ако някоя жилка се скъса.

Жилка?

Спомените ми за женската анатомия са малко смътни.

- Значи си нямаш гадже? - Не.

Най-близкият ми контакт с друго същество от сума ти време беше вчера,

когато ядох свинско.

За да срещнеш някоя, трябва да излезеш.

Трудно преживях Клоуи.

- Оттогава минаха три години. - Ти колко най-дълго си била сама?

Да речем, пет седмици и половина.

Браво. Какво да кажа? Жалък съм.

- Не те съдя. - Напротив.

Да, малко.

Знаеш ли, ще те регистрирам в приложение за запознанства.

Как ли пък не! Тая няма да стане.

- Ще стане. - Не.

Момент.

Пицата ми дойде.

Супер.

Оставете птицата пред ап. 8, ще ви отворя.

- Не ми е позволено да влизам. - Как така? Винаги влизате.

Има промяна. Излезте, за да ви снимам.

- Но защо? - За да докажа доставката.

Трябва ли да държа днешния вестник?

- Моля ви, вторият ден ми е. - Да помогна с нещо?

Мамка му.

- Просто доставям пица на ап. 8. - Сигурно сте сбъркали адреса.

- Господинът от ап. 8 замина за "Дисниленд". - Тъкмо говорех с него.

Видяхте ли? В "Дисниленд" е.

- Адам Фодъргил. - Здравейте. Да сте поръчали пица?

Не, не ям калорични боклуци. Каква е?

- С аншоа и ананас. - Аншоа и ананас... Любимата на Дани.

- Но той е в "Дисниленд". - Ясно.

Драго ми беше.

"Дисниленд"?

- Да? - Привет. Може ли един въпрос?

- Разбира се. - В "Дисниленд" ли сте?

- Не и в момента. - Знаех си. Нали ще слезете за пицата?

Да. Ей сегичка.

Защо още сте тук?

Човекът от ап. 8 е тук, не е в "Дисниленд", вижте.