The Vanguard

2015 година. Светът е в хаос.

Последните нефтени находища са унищожени при глобалната война.

Свръх населението е достигнало критични нива. Водата и храната са в недостиг.

Анархията взема превес. Човечеството е върнато в ново средновековие.

По време на сблъсъците една Корпорация става по-силна от правителството.

Нейната база е укрепен град, известен като Червената зона.

Докато външният свят се разпада, Корпорацията изпълнява програма

за намаляване на населението и прочистване на човешката раса.

Срещу съпротивата на този отвратителен план са ангажирани учени.

Те са инструктирани да разработят лекарство, което бавно да убива.

Но вместо това, то превърна хората в нещо отвъд най-лошите им очаквания.

От мрака се въздигна нов вид. Те са диви и агресивни.

Техният брой превишава останките от човешкия род.

За неколцината оцелели изгубени в пустошта те са известни с името

Биосини.

Корпоративни преследвачи. Част 9. Северен сектор.

Цел: Издирване и унищожаване. Продължителност: Неизвестна.

Колкото по-кървави ставаха оръжията

толкова по-голям ставаше страха ми.

Когато природата си отмъсти, имах пушка.

Последният символ на машинния свят.

Но това беше преди 5 години, татко.

Сега природата ми се присмива.

Диваците са дарът й за нас

ходещите мъртви.

Завися от нейната милост, аз примитивния човек.

Тя познава греховете ми, виждала е делата ми.

дела на смърт, канибализъм

на лудост.

Ще ми прости ли бог?

Пушката ми липсва.

Има ли свят извън моя?

Или бог вече ме забрави?

Затова ли чаках всички тези години в Харим Джабар?

Той каза, че той е човек, който ще дойде от изток

с обещание за нов свят.

Сега се чудя дали изобщо е жив.

Чудя се защо избрах да го чакам тук

в родната земя на диваците.

Още ги чувам, дори сега.

Армиите ни нападнаха изтока заради нефта.

за да запазят начина ни на живот.

Бомбите ни се сипеха от небето

и 2 милиарда бяха изпепелени.

Армията каза, че ти не си от изтока, татко.

че си избрал да се биеш на тяхна страна.

Едва сега разбирам действията ти.

Когато нефтът свърши, Корпорацията се нахвърли върху нас.

Съдбата на оцелелите беше по-лоша от тази на мъртвите.

Знам, че те идват за мен, татко.

За да унищожиш врага си

трябва първо да го разбереш.

Това ми каза ти.

Диваците се учат

уча се и аз.

Каква е тази война, изпълваща сърцето ми, татко?

Каква е силата, която ме кара да убивам?

Бог ли е?

Бог разрушител ли е?

Беше ли бог с теб в пустинята, когато се сражаваше

преди войната да те спечели за себе си?

Той ли е, който решава дали да живеем, или да мрем?

Чудя се колко ли съм убил.

Беше ли ти безпощаден в битката с врага си?

Живях живота, който ти ми завеща.

Оцелях през всички кланета.

Пожертвах човешката си същност в кръвопролитията.

Достатъчно ли силен съм, за да се бия до последен дъх?

Трябва да ги видя такива, каквито са.

Не като хора. Като зверове,

като врагове.

Проявата на онази отрова,

която разруши света ни.

Но сега те се развиват.

Не се убиват вече един друг.

Не разчитат вече само на миризмата и звука.

Сага те започват да виждат.

Сега трябва да се изправя срещу тях.

Знам, че още много ще дойдат

за да убият своя дявол.

Аз чаках край Харим

но няма повече да чакам.

Спечелил битка или не

аз трябва да вярвам, че има друг свят освен моя.

Не съм тук за да те нараня.

Чуваш ли? Не съм тук за да те нараня.

Имам ли милост, татко?

Имам ли милост?

Толкова много лоши неща.

Лагерът.

Мисли.

Жена ми, виждам я.

Какво стана с теб?

Къде си?

Виждам ангели.

носещи смърт.

Искам де умра.

Искам да прегърна жена си.

Искам да бъда

близо

до сина си.

Salam.

Salam.

Salam.

Хей.

Колко време...

Глух ли си?

Четеш ли по устни?

Макс.

Армията ще дойде скоро.

Те прочистват населените места от биосините.

Разбираш ли?

Не мислех, че има оцелели на юг.

Няма значение.

Всичко е наред.

Това е морфин, за болката.

Дали да му повярвам

или да го убия?

Ако останеш тук ще умреш.

Разбираш ли?

Слушай ме, копеле, ако останеш тук ще умреш.

Ти имаш силата на баща си, Макс.

Неговото смелост.

Ти си моето творение.

Моето красиво творение.

Трябва да погледнеш дълбоко в себе си.

Ти ще разбереш.

И няма да се страхуваш.

Не се страхувай.

Чуваш ли ме?

Върви.

Върви.

Трябва да вярвам, татко.

Какво има?

Хайде, ставай. Да вървим.

Хайде, нямаме време за това.

Добре съм, дай ми една минута.

За бога, стреляйте.

Засече, съжалявам.

Зак, добре ли си? Добре ли си, Зак?

Вторият изстрел не беше от теб.

Боже, какво има? Зак?

Не се изправяй.

Мамка му.

Преследвач.

Казах не се изправяй.

Уцели ли го, Зак? Учели ли го?

Млъкни малко. Искам да помисля.

Млъкни и ме остави да мисля.

Хайде.

Тръгвай.

Какво ще правим?

Зак, какво ще правим?

Мисля, че го уцелих.

Мамка му.

Продължаваме да се движим.

Винаги проверявай. - Какво?

Казах ти, целиш се и стреляш. Един изстрел. Какво ти става?

Съжалявам.

Каската и якето, свали ги.

Зак, не.

Не искам да свърши така.

Моля те, нека просто да вървим.

Можем да го направим.

Свали ги.

Слушай.

Ако нещо стане, бягай. Ясно? Просто бягай.

Ще откриеш Съпротивата.

Искам ти..

Мамка му.

Ще я оставя да се приближи.

Няма да се съпротивлявам.

Трябва да вярвам, татко.

Хвърли оръжието. Ще го убия.

Ще го заколя.

Това няма да ни донесе нищо добро.

Зак, какво чакаш?

Зак. Зак.

Слушай ме, момиче.

Ако го убиеш, ще убиеш антидота.

Лъжеш, няма антидот.

Никой от началниците ти не би допуснал

Лъжеш.

Корпорацията не иска да ги излекува, тя иска...

Вдигни го. Вдигни го.

Не те чува, глух е.

Това е смес от кръвта на Макс и един биосин.

Няма следи от сиодин.

Откъде да знам, че това е неговата кръв?

Зак, не.

Знаеш ли какво направиха тези гадове със семейството ми?

Зак, чакай, моля те. Не го прави.

Той лъже. Ще ни убие.

Не съм тук за да ви убия.

Зак, моля те.

Остави пушката на земята.

Сега.

Обърни се и се отмести.

Направи го.

Покажи ни.