28 Days Later

Камера 3---Научноизследователски Център за Примати Кеймбридж

Бинго!

По дяволите.

Дявол да го вземе.

- O, Господи... - Запази си коментарите за теб.

Ако искаш ги изкарай от тук.

- Мога да взема тези, няма проблем. - Ами вземи ги!

Охрана, имаме проникване. Трябва да...

Знам кой си. Знам, какво си мислиш...

Ако не искаш да пострадаш, затваряй си устата и не мърдай.

Шимпанзетата са заразени. Те са опасно заразни. Дадено им е успокоително.

- Заразени с какво? - За да ги излекуваш, първо трябва да разбереш.

Заразени с какво?

Бяс.

- За какво говори той? - Отвори клетките.

Не! Не! Не!

Слушай, болно копеле, взимаме твоите измъчени жертви с нас.

Ще те изкараме от тук.

Животните са заразни. Заразата е в кръвта и слюнката им. Едно ухапване и...

Спри... Спри! Нямаш представа с какво се захващаш!

Махнете го от мен! Помощ!

Махнете го! Махнете го!

- Какво става с нея? - Трябва да я убиеш!

O, Господи!

- Какво става с нея? - Трябва да я убием, още сега!

O, Господи...

28 дни по-късно...

Ало?

Ало?

Ало!

Ало?

Ало!

ЕВАКУАЦИЯ

Ало?

Ало?

Отче?

Отче, добре ли си?

O, не трябваше да го правиш.

Не трябваше.

По Дяволите!

Насам!

- Насам! - Хайде!

Бързо, бързо, бързо!

Продължавайте!

- Какво по Дяволите става? - Просто си трай!

- Те са навсякъде. - Кои са тези хора?

Хайде да вървим! Да тръгваме!

- Какво по Дяволите става? - Просто тръгвай!

Елате!

Върви си един човек през пустинята и гледа - насред нея бункер. Влиза вътре, а там над едни чертежи седят и се взират Хитлер и д-р Менгеле.

00:17:06,125 --> 00:17:08,038 - Абе хора, вие не сте ли мъртви? - попитал човекът. - Както виждаш не сме - отговорили му.

- И какво правите? - Разработваме оръжие, което ще убие 1 милион евреи и 10 жирафа.

- А защо 10 жирафа? Хитлер побутнал Менгеле и му казал: - Докторе, казах ли ти че никой няма да пита за евреите?

Тоя няма никакво чувство за хумор.

Двамата ще си подхождате, като къща и огън.

И така кой си ти?

От болницата ли си?

- Доктор ли си? - Не е доктор. Пациент е.

Аз съм куриер(на велосипед).

Прекарвах колет от Фарингтън до Шафтсбъри Авеню и ме блъсна кола.

Събудих се в болницата, днес. Събудих се и не...

Халюцинирам ли или се...

Как ти е името?

Джим.

Аз съм Марк. Това е Селена.

Добре, Джим.

Имам някои лоши новини.

Започна, като размирица, но знаеш ли още от началото беше различно.

Защото ставаше в малките села, пазарните-центрове.

След това вече не го показваха по телевизията.

Беше по улиците навън. Ставаше под прозорците ни.

Това беше вирус.

Зараза.

Нямаше нужда да ти го каже доктор.

Беше в кръвта.

Нещо в кръвта.

Междувременно те се опитаха да евакуират градовете, но беше вече твърде късно.

Заразата беше навсякъде.

Блокадите на армията бяха прегазени.

И тогава започна масовото изселване.

Денят преди да спре да предава радиото,

имаше репортажи за Инфекции в Париж и Ню Йорк.

Не чухме нищо повече след това.

- Какво прави правителството? - Няма правителство.

Разбира се, че има!

Винаги има. Те са в бункер или самолет...

Не няма правителство, няма полиция, няма и армия.

Няма телевизия, няма радио, нито електричество.

Ти си първият незаразен, който виждаме от 6 дни.

Къде ти е семейството?

Мъртви са. Като това на Селена.

И твоето ще е също.

Вижте, Аз трябва да ги открия. Те живеят в Дептфорд. Мога да отида до там. Нали?

Ще отидеш и ще се върнеш, талка ли?

- Няма да успееш. - Ще успея!

Никой не се е връщал.

И така урок първи.

Никога няма да ходиш някъде сам, освен, ако нямаш друг избор.

Урок No2.

Излизай само през деня. Освен, ако нямаш избор.

Ще те вземем утре.

Ще отидем и ще открием мъртвите ти родители заедно, OK?

Яж.

Ако искаш да намали, трябва да кажеш.

- Ако има някой... -Трябва да разберем.

- Който и да е... - Трябва да разберем!

OK.

Джим...

Чакай!

Джим С безкрайна любов те оставяме да спиш.

Сега ще заспим заедно. Не се събуждай!

Умрели са спокойно. Трябва да си благодарен.

Не съм.

С моите...

родители и сестра ми, отидохме на Аерогара Падингтън,

надявайки се, че може би ще се качим на самолета, че може би ще успеем да си платим.

Помня баща ми носеше всичките тези пари,

въпреки, че парите бяха напълно безполезни.

Около 20,000 други хора имаха същите намерения.

Тълпата нахлуваше.

Изпуснах ръката на сестра ми.

Помня, че земята беше мека.

Погледнах надолу и видях, че стоя върху всички тези хора.

Като килим. Хора, които бяха паднали и...

Някъде в тълпата имаше заразени. Заразата се разпространяваше бързо.

Никой не можеше да побегне. Всичко, което можеше да правиш беше да пълзиш.

Да пълзиш върху хората. Така, че аз така и правех. Пълзях.

И се качих върху една будка.

Поглеждайки надолу, не можеше да кажа, кои лица са заразени и кои не са.

После видях татко. Не сестра ми или майка ми.

Татко.

Лицето му...

Селена е права. Ти трябва да си благодарен.

Нямаме време да се върнем в магазина преди смрачаване. Трябва да останем тук довечера.

Стаята ми е горе. Вие двамата може да вземете тази.

Не, ние всички ще спим в една стая. По-сигурно е.

Джим.

- Върна се. - Да.

- Как беше? - Добре.

Би ли ми дала да пия от това?

- Празно е. - А!

Ето.

После ще започна да работя върху тях.

Mарк! Maрк!

Селена! Помощ!

Чисто е.

- Това е Г-н Бриджис. - Ухапан ли си?

И дъщеря му. Живееща четири врати по-надолу.

- Ухапан ли си? - Не.

Влезе ли ти кръв в устата?

Не.

Maрк?

Почакай...

Почисти го.

Имаш ли някакви дрехи тук?

Ами... Аз... Да.

Тогава ги вземи и се преоблечи. Сега трябва да се махаме.

Ще дойдат повече заразени. Винаги идват.

Откъде знаеш? Как разбра, че е заразен?

- По кръвта. - Имаше кръв по мен. Имаше и по теб.

Аз не знаех, че е заразен. Той знаеше. Видях го по лицето му.

Ако някой се зарази, имаш около 20 секунди да го убиеш.

Може да е брат ти, сестра ти или най-старият ти приятел. Няма разлика.

Така, че вече знаеш как да се държиш, ако ти се случи на теб, ще го направя, докато сърцето ти удари веднъж.

Той беше пълен с планове. Ти имаш ли някакви планове, Джим?

Искаш ли да намерим лек и да спасим светът или просто да се влюбим и да се чукаме?

Плановете са безсмислени.

Да останеш жив е единственото, което можеш да направиш.

Ей, Ей, Ей, Ей.

Какво е това?

Да вървим.

За какво ли са всичките тези колички за пазаруване в жилищен блок?

Спри да приказваш. Има много до горе.

Имаш ли нужда от почивка?

- А ти? - Не.

Сега аз се нуждая от почивка.

К'во става?

Нищо.

Имам главоболие.

- Лошо? - Твърде лошо.

- Защо не каза нещо преди? -Не мислех, че те интересува.

Нямаш мазнини в тялото, а всичко което има за ядене е захар.

Така, че ти се разграждаш.

За съжаление няма какво да се направи

освен да те натъпчем с обезболяващи и да ти дадем още захар. Колкото до захарта,

Пепси или Лилт?

Нямаш ли някакво Танго?

Всъщност, трябваше да имам кутийка Танго някъде.

Тихо! Това е заразен.

O не, те са вътре. Размърдай се!

Изчакай, Селена!

Изчакай ме, моля те!

Моля те, Селена! Моля те!

- Изчакай ме! - Хайде де!

- Бягай! - Почакай!

Моля те! Дяволите да те вземат!

Селена!

Надолу по коридора. Апартамент 157. Раздвижете се!

Благодаря ви. Благодаря ви.

Отворете вратата!