The Mutant Chronicles (Mutant Chronicles)

В края на ледниковия период дойдоха машините.

Пристигнаха от космоса.

Дойдоха с една цел.

Да превърнат хората в мутанти.

ХРОНИКИТЕ НА МУТАНТА

След стотици години лишения и страдания,

воинът Наг-Тан обединил древните племена.

Всички заедно успели да запечатат ужасната машина в недрата на Земята.

В далечните планини в Източна Европа единствено потомците

на Братството на Наг-Тан, запазили живо знанието за машините,

техните истории, митове и свещената книга на Хрониките.

2707 година

Години по-късно,

четири корпорации установиха господството над света.

Мишима на изток,

Баухаус и Империъл в Европа и Африка,

Кепитъл на запад.

Всяка корпорация се сражавала с другите за малкото останали ресурси

и тази война нямаше край.

В блатистите равнини на Европа,

корпорация Баухаус се готвела да атакува границите на Кепитъл.

А в това време дълбоко под тях

машините чакали да настъпи техния час.

Дръжте се!

Значи с такива лайна ще ни атакувате?!

Залегни!

В окопите! Прикрийте се.

Вземи.

Дръж се, синко, било е и по-зле.

Опитай се да останеш жив.

Искам да ги унищожим!

Искам днес

от враговете ни да остане само пепел!

В атака!

Разузнавачите върнаха ли се? - Само аз оцелях.

Сър.

Как да обработя подобни рани?

Какво стана? - Попаднахме под обстрел.

Колко загубихме? - 5 тежки самохода.

Цял взвод. - Трябваше да спрем...

и тогава артилерията отново ни подпали задниците.

Трябва да се върнем за оцелелите.

Някой друг ден.

По-лошо не може да бъде. Настъпват.

Предполагам, че цигарите вече няма да ти трябват.

Благодаря ти, отче, вече се чувствам защитен.

Сержант, вие искате ли благословия?

Така или иначе ще отидем в ада.

Не и ти, умнико. Това място е резервирано за офицери.

Казвам ви,

очаква ни голям купон.

Време е да се подкрепим.

Пазех я през цялото време,

но вече е време да празнуваме.

Какво да празнуваме?

След няколко часа ще бъдем трупове,

а гадовете горе ще имат богата реколта.

Но все пак ще ни платят. - Какво значение има

дали ще ни платят, щом парите после няма да ни трябват.

Сержант, имам чувството, че не вярваш в добрите намерения.

Не ми плащат, за да вярвам, сър.

Точно така,

плащат ни, за да вършим работа.

По-ниско.

Бързо.

Бързо, по местата.

Хайде, момчета.

Огън!

Стегнете се! Да посрещнем тези гадове.

Презаредете. По мой сигнал.

Вярвам в теб, момче.

Задръж...

Изчакайте...

Сега.

Граната.

Газ.

Мамка ти!

Сър, реших, че искате да ме убиете.

Първоначално така бях решил. Виж, ако ме убият

погрижи се за момичетата ми.

А сега да ви почерпя ли едно питие?

Проникнаха в окопите.

Събери хората и ги отблъснете.

И си сложи шибаната каска, войнико.

Това не е работа на нашите войници.

По дяволите, на парчета е.

Мамка му.

Боже мой!

Какво беше това?

Убиеца.

Хвърли оръжието!

Да не сте се побъркали? Това не е работа на моите момчета.

Мен ли обвинявате? - Да.

Какво беше това?

Свърших мунициите!

Кракът ми, мамка му!

Нейтън! - Тръгвайте, ще ви прикривам.

Хайде, по дяволите!

Копелета гадни!

Проклети мутанти...

Само ми елате.

Къде са останалите?

Няма други, излитай!

Нейтън!

Не!

В началото

битката се водела в небето.

Но врагът бил изтласкан от там и попаднал на Земята,

където разпространявал злото и поглъщал телата на живите.

Посредством омразата,

той осъществявал своя ужасен план.

И тогава създал машина...

Машината, която ни лишила от човешката ни същност

и ни превърнала в нейни воини.

Наг-Тан, основателя на нашия орден,

успял да обедини древните човешки племена.

И всички заедно

успели да запечатат машината дълбоко в земните недра.

Войната, избухнала между хората пробудила машината към живот.

Освободилите се от оковите мутанти започнали да влачат тела

към запечатаната преди машина.

И дълбоко под земята механизмите отново се раздвижили,

превръщайки чрез ужасни мутации някогашните хора,

във врагове на човешкия род.

Дори силата на четирите корпорации не била достатъчна, за да ги спре.

В Хрониките се казва, че един от последователите на Наг-Тан,

ще слезе в ада, за да спаси човечеството.

Тръгнах на път, за да убедя шефовете на корпорациите

да следват пророчеството и да унищожат врага на човечеството.

Колко време имаме?

Няколко дни... може би.

Започвайте евакуация.

Евакуация?

Водете основния персонал към извънземните колонии,

за да преценим създалата се ситуация.

Това означава ли, че изоставяме Земята?

Да, братко, добре си разбрал. Нашата работа тук приключи.

Тези които се качат на корабите ви, ще се спасят.

Но какво ще стане с милионите, които ще останат?

Или мислите, че врага ни ще се задоволи с този свят?

Няма да стане, той ще ви последва.

Без значение колко далеч ще избягате.

Но още има надежда.

Каква надежда?

Да се изпълни пророчеството. Дайте ми 20 войника и кораб.

И какво ще направят 20 човека, там където армиите ни не успяха?

Ще се промъкнат там, където армиите ни не могат.

Ще се спуснат в недрата на Земята и ще унищожат машината.

Всичко вече сте планирали, като хора на науката и здравия разум.

Но аз съм човек на вярата

и ви моля...

Моля ви...

повярвайте.

Не става въпрос за мен или дори за това...

Повярвайте в Човечеството!

Повярвайте в това, което отхвърляте. Това е нашия единствен шанс.

Къде отиваме? - По-бързо!

Не спирай, трябва да побързаме.

По-бързо!

Хайде!

Корабът!

Ще успеем, хайде!

Странични хора не се допускат.

Но ние имаме билети, не можем да останем!

Мамо!

Не!

Не!

До няколко дни ще бъдат тук.

Точно така. Трябва да побързате, братко.

Барикадите няма да ги задържат дълго

и много скоро те ще бъдат тук.

Значи и вие напускате? - Липсата на гравитация

не влияе добре на храносмилането ми. Затова ще трябва да остана.

Вероятно Човечеството ще успее да се укрепи на новите светове,

но не трябва да се връща към миналото и да прави същите грешки.

Твоите думи са вселенска мъдрост... Константин.

А вие къде ще отидете?

Реших да се върна при своите братя и сестри.

Как смятате да го направите?

Градът е напълно обсаден.

Всичко зависи от Божията воля, нали?

Божията воля?

Да, прав сте.

Имам кораб за 20 души.

Направете всичко възможно.

Вземете това.

Какво е това?

Билети за полет към извънземните колонии.

Те ще ви помогнат да наберете хора за вашата мисия.

Защо го правите?

Мнозина смятат, че ще умрат, братко. Но някои знаят, че е сигурно.

И колкото по-близо е краят ми, разбирам, че единствено надеждата

е достойна за вниманието ми.

Сър, врагът премина през барикадите. Корабът ви е готов.

Аз оставам, но брат Самуил идва с вас и го откарайте, където поиска.

Брат Самуил, не разполагаме с много време.

Бог да ви пази!

Искрено се надявам, братко.

Брат Самуил?

Вярвате ли, че има Месия, който ще ни спаси?