Esimesed 200 rida.
}25
Три милиарда човешки живота свършиха на 29'ти август 1997.
Оцелелите от ядрения ад...
нарекоха войната 'Денят на Страшния Съд'.
Те оцеляха само за да се изправят пред нов кошмар--
войната срещу машините.
Компютърът, който контролираше машините, СкайНет...
изпрати два Терминатора назад през времето.
Тяхната задача: да убият лидера на човешката съпротива.
Джон Конър, моят син.
Първият Терминатор бе програмиран да нападне мен...
през 1984...
преди да се роди Джон.
Той се провали.
Вторият беше настроен да нападне Джон...
когато беше още дете.
Както и преди, съпротивата успя да изпрати един войн...
пазител на Джон.
Въпросът беше кой от двамата ще го отрие пръв.
Terminator 2
Трябват ми дрехите, боушите и мотоциклета ти.
Забрави да кажеш 'Моля'.
Махнете го от мен!
Разкарай го!
Вземи ги.
Не мога да те оставя да вземеш мотора на човека, синко.
Сега, разкарай се преди да те трупясам.
Това беше, мамка му.
R-31 Дейвид, Шърман код 6...
на моста на Шеста и Санта Фе електрически смущения.
10-4, R-31 Дейвид.
JMA Търсене: Конър, Джон.
Джон, влизай вътре и почисти тази кочина.
Осиновителите ти са големи задници, а?
Кълна се, писна ми от това проклето хлапе.
- Вече дори не ще да говори с мен. - Скъпи, направи нещо.
Няма ли да си рамърдаш задника и да ми помогнеш?
- Тод! - Какво?
Той не си почиствал стаята от цял месец.
О, спешно е. Задръж. Сега ще го оправя.
Хайде.
Докарай си задника вътре. Прави каквото ти казва майка ти.
Тя не ми е майка, Тод.
Следващият пациент е интересен.
Изследвам случая от години.
29 годишна жена...
с диагноза остра шизофрения.
Обичайните симптоми: депресия, безпокойство, буйстващо поведение...
мания за преследване.
Манията за преследване е доста уникална.
Тя вярва, че машина наречена Терминатор...
изглеждаща като човек, е била изпратена назад във времето...
- за да я убие. - Това е оригинално.
И също че, бащата на детето и...
бил войник изпратен назад за да я защити.
Той бил също от бъдещето.
От 2029, ако си спомням правилно.
Гледайте сега.
Добро Утро, Сара.
Добро утро, Др. Зилберман. Как е коляното?
Добре, Сара.
Промуши ме в капачката...
със собствената ми химикалка преди няколко седмици.
Непрекъснато се опитва да избяга.
Да продължим нататък.
Дъглас, не искам да виждам пациентите да разрушават стаите си така.
- Провери дали си взема торазина. - Добре. Ще се погрижа за това.
Вие ли сте закнния настойник на Джон Конър?
Да, г-н полицай. Какво е направил пак?
- Може ли да говоря с него, моля? - Бихте могъл ако беше тук.
Изчезна с мотора си още сутринта. Може да е навсякъде.
Имате ли снимка на Джон?
Да. Почакайте.
Ще ми кажете ли за какво е всичко това?
Искам само да му задам няколко въпроса.
Той е добро момче. Може ли да задържа снимката?
Да, може. Сутринта, някакъв човек го търсеше.
Да, здравеняк с мотор.
Може ли да има нещо общо?
На ваше място не бих се притеснявал за него.
Благодаря за съдействието.
Моля вкарайте откраднатата карта веднага.
PlN номер.
Побързай. Много се бавим.
Давай, бебче.
Супер.
- PlN номер 9003. - Откъде научи тоя номер?
От мама. Имам предвид, истинската ми майка.
Изтегли 300 кинта.
Хайде, бебче. Давай!
- Да! - Ей, стана.
Супер. Лесни пари. Хайде!
Да! Фасулска работа.
- Това тя ли е? - Да.
Много е готина, а?
Не, тя е пълно куку.
Затова е в Пескадеро. Това е лудница.
Опита се да взриви компютърна фабрика но я простреляха и арестуваха.
Стига бе.
Тя е пълен неудачник.
Хайде. Да вървим да похарчим малко пари.
То е като огромна мигаща светлина...
изгаряща очите ми.
Някак си още мога да виждам.
О, Боже.
Знаем, че сънува едно и също всяка нощ.
- Защо трябва да-- - Моля продължавай.
Децата изглеждат като изгоряла хартия.
Черни.
Неподвижни.
И тогава ударната вълна ги настига.
И те се разпиляват като листа.
Сънища...
за катаклизъм, краят на света...
са често срещани.
Това не е сън, тъпак. Истинско е.
- Знам кога се случва. - Сигурен съм че ти изглежда истинско.
На 29 август, 1997...
ще го почувстваш шибано истински!
Всеки без плажно масло с фактор два милиона ще има много лош ден. Схващаш ли?
Боже, мислиш че си жив и в безопасност.
Вече сте мъртви. Всички!
Той. Ти. Вече сте мъртви.
Цялото това място, всичко което виждаш го няма!
Ти си единственият жив в съня, щото знам че се случва!
Случва се!
Чувствам се много по-добре сега.
По-чиста.
Да, твоето поведение...
много се подобри.
Помогна ми да имам цел...
нещо към което да се стремя.
Какво е то?
Ами, вие казахте...
че ако покажа подобрение след шест месеца...
ще ме прехвърлите в крилото с минимална сигурност...
и бих могла да имам посетители.
Шест месеца минаха...
и...
се надявам да видя сина си.
Разбирам.
Нека да се върнем към това за онези машини Терминатори.
Мислите че не същестуват?
Те не съществуват.
Сега го знам.
Но много пъти си ми разказвала как си разрушила една...
в хидравлична преса.
Ако бях, щеше да има някакви доказателства.
Щяха да открият нещо във фабриката.
Разбирам.
Значи повече не вярваш, че компанията го е покрила?
Не. Защо биха го правили?
Нека опитаме нов подход.
г-н. Дайсън?
Физическият отдел провежда--
- г-н Дайсън. Дайсън. - Да?
Физическият отдел провежда други поредици тестове този следобед.
Трябва да подпишете за-- го.
- Трябва да подпишете. - Добре. Ще го взема.
Знам че ме нямаше дълго, но се чудя, ако знаете--
Какво?
Ако знаете откъде това 'ИТ' е дошло.
Попитах ги същото преди. Знаеш ли какво ми казаха?
Не питай.
- Добро утро, г-н Дайсън. - Как върви?
Вкарайте ключа. Наляво на три.
Две, едно, върти.
- Как са жената и децата? - Добре. Благодаря.
Е какво мислите, Докторе?
Не показах ли подобрение?
Ами, Сара, точно тук е проблема.
Знам колко си умна.
Просто ми казваш каквото искам да чуя.
Не мисля че наистина вярваш каквото ми казваш днес.
Ако те поставя на минимална сигурност, ти просто ще се опиташ да избягаш отново.
Трябва да ми позволите да видя сина си.
Моля Ви.
Той е в голяма опасност. Той е безпомощен без мен.
Ако можех да се обадя по телефона...
Страхувам се че не. Не за известно време.
Нямам друг избор освен да препоръчам на преглеждащата комисия...
да останеш тук още шест месеца.
Ще те убия, кучи син!
Ти мръсен кучи син!
10 кубика содиев амобарбитал!
Не знаеш какво причиняваш!
Вкарайте и успокойтелни,веднага!
Не знаеш какво причиняваш!
Образцов гражданин.
Току що го изпусна. Беше тук преди 15 минути.
- Щеше да ходи до галерията. - Да.
Галерията?
Ще взема малко монети. Връщам се веднага, става ли?
- О, не! - Момичета, познавате ли Джон Конър?
Хей, познаваш ли това момче?
Не, не го познавам.
- Джон. - Не сега.
Там онова ченге разпитва за теб. Погледни.
- Точно там е. - Разделяме се, човече.
- Просто върви. - Добре.
No comments yet. Be the first to leave one.