Dolittle

Имало някога един лекар чудак,

известен с необичайната си способност.

Той можел да говори с животните.

Славата на доктор Дулитъл се носела навред.

Дори английската кралица го потърсила за помощ.

В знак на благодарност тя му подарила чудно убежище,

чиито врати били отворени за всякакви създания.

Дните му били посветени на животните,

но сърцето му принадлежало на една жена...

Лили, храбрата изследователка.

Те кръстосвали света във велики приключения

и защитавали беззащитни създания...

Били изключителен екип.

Скоро екипът станал семейство.

С Лили до себе си Дулитъл се чувствал истински жив.

Докато един ден тя не поела на ново приключение.

Лили загинала в морето.

Съкрушен, той залостил портите на имението

и се изолирал от света.

Колкото до мен и спасените от него животни,

само се питахме, дали някой би могъл да спаси него?

Докато една утрин в живота на Дулитъл не се появи най-неочакваното същество.

Едно много специално момче.

Във време, когато считаха животните за собственост, храна или забавление,

това момче имаше съвсем друга нагласа.

Насам, не се разсейвай.

Така.

Младши ги изкарва, ти стреляш.

Добър план, татко.

Приготви се. Пушката на рамо.

-Налага ли се, чичо? -Хайде, момче.

Патица, патица!

Патица!

Ето ги. Стреляй.

На мушката ти е. Стреляй.

Не мога!

Стреляй!

Не може все да ги оставяш.

Виж ти, този път е ударил нещо.

О, не.

Трябва да й помогнем.

Така е.

Не оставяме животно да страда по наша вина.

Ето.

Какво странно момче.

Следвай Поли.

"Домът на д-р Джон и Лили Дулитъл.

Лекуваме всякакви животни."

Следвай Поли.

Таен вход.

Поли? Къде си?

Добро куче.

Едро, рунтаво...

Наръчник на уверената горила

Това не е добре.

Що се отнася до мен, аз съм единственият човек тук.

Няма да им обръщаме внимание.

От калахарски капан няма измъкване. Май си хвана момче, докторе.

Да видим. Не, не искам да виждам. Прогонете го.

Дишай дълбоко, докторе. Даб-Даб е с теб.

Не се бой, Джон. Той е само момче. Това е възможност.

Това е някакъв кошмар!

Прощавай.

Какво правиш там горе?

Идвам от Бъкингамския дворец по спешен въпрос.

Това ли е домът на Джон Дулитъл?

Коя си ти?

Наричай ме Лейди Роуз.

А ти кой си?

Стъбинс.

Ще ми помогнеш ли да сляза?

Против правилата на Дулитъл е.

Защо хората да са против правилата?

Ако ги допуснеш близо, ще пострадаш повече, отколкото ако не го сториш.

Нали така, докторе?

Достатъчно. Връщайте се към заниманията си. Чака ни натоварен ден.

Джон! Стегни се.

Не може да пренебрегваш хората само защото са хора.

Ами ако се нуждаят от помощ?

Опосум, престори се на мъртъв.

Това е нелепо.

Чи-Чи, ще отвориш ли? Само ти имаш ръце.

Мисля, че шахът ми е предостатъчен.

Чи-Чи, за този миг се готвехме.

Бъди храбър и ни отърви от тях.

И не забравяй мантрата.

"Не съм заложник на страха"?

Ти не си заложник на страха.

Друг път идвал ли си тук?

Кралицата ми разказа всичко.

Това място е необикновено.

Готов съм да очаквам всичко.

Чудесно.

Горила отваря вратата.

Точно както каза кралицата.

Почакай...

Нося ранена катерица.

Не биваше да те пускам.

Ехо?

Гледай ти!

Колко интересно, преструваш се на клонче.

Мръдни, ако обичаш. Тук се крия аз.

Не тук.

Добре ли сте там долу?

Напълно. Продължавай.

-Д-р Дулитъл? -Да.

Призован сте в Бъкингамския дворец от самата кралица.

Продължавай.

Кралицата е тежко болна.

Разбирате ли какво казвам?

А ти разбираш ли ме?

Продължавай си пътя.

Изчезвай оттук!

Вече не ме интересува никой, нищо и никъде.

Птиците ще те изпратят.

Всичко е наред.

Обядът ще бъде сервиран всеки момент.

Ухае прекрасно, докторе.

Много благодаря.

Докторе, остави малко и за нас.

Съжалявам. Май и аз се боя от деца.

Не го мисли. Хайде да ядем.

Днес менюто предлага супа.

Няма да повярваш какво се хвана в мрежата.

Кралицата ви назова по име, сър.

Да не си глуха? Казах ти, че не работя.

Какво не работите?

Не лекувам хора.

Внимание, натрапник!

Спокойно, добре съм.

Аз пък не съм.

Къщата ми потъва в хаос.

Ваш ли е?

Не притежавам никого.

Йоши дойде при мен с проблем.

Все му е студено.

Нося ранена катерица.

Не знам какво да правя.

Как е била ранена?

Прострелях я.

Какво? Не чух.

Прострелях я по невнимание.

Естествено, стрелял си по невнимание.

Хората не се променят.

Ранена е тежко.

Помогнете й, моля ви.

Вземи това...

И това.

Аз...

Аз...

Аз съм твърде красив да умра.

Да?

Жив е.

Даб-Даб, Джип.

Включете осветлението и дезинфекцирайте операционната.

Не може да лекувате катерица,

докато животът на кралицата виси на косъм.

Май не ме познаваш добре?

Не го изпускай.

Имаме код червено. Код червено!

Докторът се завърна.

Дръж се, приятелче.

Отдавна не съм го правил.

Да направим всичко по вкуса на доктора.

Не се бой, приятелче, тук сме.

И така, да спасим катерицата.

Така.

Когато се събудиш, всичко ще е наред.

Ако умра, ще остана да блуждая тук.

Стерилизирайте скалпелите и не ближете нищо.

Състоянието му се стабилизира.

Те го разбират и той разбира тях на техния език.

Минава през левия вентрикул, гениално.

Даб-Даб, форцепс.

Заповядай.

Това е стрък целина. Форцепс, Даб-Даб.

Прощавай. Ето.

Пак целина.

Форцеп?

-Морков. -Форцеп?

Това е друг стрък целина.

Ясно. Форцеп.

Пак е целина. Остави, сам ще си го взема.

Искам да се науча да говоря с животните.

Чи-Чи, веждите.

-Също и моите, щом ти остане време. -Ясно. Прощавай.

Ще дойда да чиракувам на Дулитъл.

Нейно величество определи тази земя за природен резерват.

Ако тя умре, собствеността преминава към хазната

и с това място е свършено.

Ще го затворят ли?

Ето.

Още те бива, докторе!

Точно там, Чи-Чи.

Наглеждай Кевин. Може да е раздразнителен, щом упойката премине.

Мъст!

Добре, стига глезотии.

Трябва да помогнеш на кралицата.

Има неща, които вече не правя.

Не работя с хора и не излизам от къщи.