The Craft: Legacy

Днес е денят. - Добре.

Имам добро предчувствие. - Три вещици в стихията си!

Не знам защо го правим без четвърта.

Пак започва.

Минаха две години. - Може би не ни трябва четвърта.

ВЕЩИ В ЗАНАЯТА

Нужни са четири.

Всеки полумесец е елемент.

Север, юг, изток, запад.

Искам времето да спре.

Това и с четвърта не става.

На масата е. - Дръж я. Ще подпалиш нещо.

Тя вече гори. - Добре.

Обичам тази чиния.

Добре. - Не я гаси.

Трябва. Започваме ритуала. - Перото.

Франки, внимавай. Вечно палиш разни неща.

Не и този път. - Готови ли сте?

Нощта попива твоята светлина. Океаните усещат притеглянето ти.

Заклевам се пред себе си да раста с теб - от нова до пълна.

Призовавам духовете на севера,

духа на земята и тялото, духа на пръстта.

Бъдете благословени.

Призовавам духовете на изтока, духа на въздуха,

духа на новото начало, духа на диханието.

Бъдете благословени.

Призовавам духовете на юга, духа на огъня и волята, духа на топлината.

Благославям ви.

Може ли да се престорим, че не призова

духовете на юга, за да призовеш тези на запада?

Какво? Не. Вече казах думите.

Някой трябва да го направи, иначе няма да се получи.

Честно казано,

духовете на запада прецакват всичко отдавна.

Да ги оставим на мира, а?

Права е. Пък и винаги започва с изтока.

Изток, юг, запад... - Добре.

Затова ни бива само за обикновена магия. Нямаме четвърта.

Колко пъти сме опитвали телепатия?

Мили боже!

Обсебена си от телепатията!

Прочети книгата.

Ще се получи магия добра,

когато четири се слеят в една.

ВЕЩИ В ЗАНАЯТА: НАСЛЕДСТВОТО

Чакай!

Мамка му!

Твоята песен. - Да!

Боже! Знаеш думите.

Съжалявам.

О, скъпа.

Не, не, не. Може да плачеш.

Излей си мъката.

Миличка.

Разбирам. Това е...

Това е странно, нали?

Разчувствахме се.

Ще трябва да ми оправиш грима, когато стигнем.

Добре. - Това е...

Нямаш грижи.

Но... - Пусни парчето.

Как са веждите ми? - Изглеждат страхотно.

Добре.

Добре.

Красива си. - Майчице.

Вярно е.

Добре. Вярно е.

Готова ли си? - Страх ме е.

Да. - Добре.

Мамка му.

Да го направим.

Да.

Добре.

Здравей.

Здравей.

Привет. - Пристигнахте.

Да. Божичко.

Това ли е половинката ти? Здравей, Лили.

Най-после си тук.

Радвам се да те видя отново.

Последният път беше на твой терен. Сега имам предимство.

Това е спортна метафора.

Метафора? Аналогия? - Схванах.

Да, разбирам. - Лоша шега.

Хубава камера. - Благодаря.

Така е, нали? - Да се снимаме.

Да запечатаме мига. - Отлична идея.

Може ли? - Добре.

Не е точно селфи. - Да. Как да...

Ето така. - Аналогов?

Харесва ми. От старата школа.

Готови?

Влизайте. Запознайте се с момчетата.

Нямат търпение. - Да.

Мисля, че дори се изкъпаха.

Добре.

Това е Айзея. - Здравей.

Джейкъб. - Здрасти.

И Ейб.

Привет.

Какво правиш? - Дайте хубавото място на Лили.

Дръпни се! - Мръдни.

Айзея, дръпни се. - Престанете!

Дръпни се.

Кротко.

Едно птиченце ми каза, че ментовият сладолед ти е любим.

Благодаря. - Не съм ли прав, малко птиче?

Красивото ми малко птиче.

Това е гнусно, татко.

Здравей.

Хубава стая.

Добре ли си?

Да.

Какво мислиш за училището?

Вълнуваш ли се? Ще срещнеш нови приятели.

Щеше да е вярно, ако имах стари приятели.

Където и да отидеш, ще има з-ници.

Мамо, това е невъзпитано.

Извинявай. - Казва се "загубеняци".

Аз имах предвид "задници".

Не забравяй какво съм ти казвала.

Силата ти е в това, че си различна.

Отивам да си разопаковам багажа.

Обичам те. - Аз също.

Благодаря ти, че прояви разбиране...

Мамо. - ...за всичко това.

Знам, че стана бързо. - Не те съдя.

Отдавна не съм усещала такава връзка с някого.

Наистина е приятно да имаш до себе си човек, който...

Разбирам.

Добре. Почини си.

Обичам те. - И аз.

Обичам те. Обичам те!

Здрасти.

Готини маратонки.

Благодаря.

Успешен първи ден.

Благодаря.

Знам защо пее птичето в клетка

с ранени криле и кървящо сърце.

Знам защо блъска решетките и търси свободата.

То праща молитва от дълбините на душата.

Молба към небесата, в които се рее.

Знам защо затвореното птиче пее.

Тази седмица ще четем главите от първа до четвърта

на автобиографията на Мая Анджелоу,

чието заглавие...

Виждаш ли това?

Тими. - Съжалявам.

Какво става?

Здрасти. Мисля, че си изпусна нещо.

Мили боже.

Това е гнусно. - Ще се успокоите ли?

Стига.

Джейкъб. - Като местопрестъпление.

Достатъчно. Всички да се успокоят!

Ехо?

Мисля, че е вътре.

Ехо?

Случва се на всички. Тими е задник.

Не се хаби да плачеш заради него. Не си сама.

Разплаквал е всички в един или друг момент.

Освен това трябва да се радваш, че имаш силно течение.

Франки! - Какво? Само казвам.

Леля Фло пристигна от Алените земи.

Донесохме ти шорти.

Носих ги в часа по физическо и са малко изпотени, но ще ти станат.

Ще ги пъхна под вратата.

Благодаря.

Може да седнеш при нас.

Бездруго никой друг не иска да сяда при нас.

Благодаря.

Той погледна ли те току-що? - Кротко.

Франки е влюбена в Джейкъб от пети клас.

Какво?

Не, не, не.

Не. - Той ми е нещо като брат.

Какво? - Доведен брат.

По-скоро ще ми стане такъв.

Съжалявам, имам болки.

Познато ми е. - И на мен.

Аз не знам какво е, но ти съчувствам.

Какво?

Трябва да излезем заедно след училище тази седмица.

Да.

Добре.

Мамо?

Ехо?

АДАМ ХАРИСЪН СТИГА ДО СЪЩИНАТА НА КРИЗАТА НА МЪЖЕСТВЕНОСТТА

СВЕЩЕНАТА МЪЖЕСТВЕНОСТ АДАМ ХАРИСЪН

Излез!

О, боже!

Искаш ли една глътка? - Да.

Мамо! - Знаеш, че не мога да се владея.

Много добре.

Покажи ми как танцуваш.

Божичко.

Колко са сладки.

Хей?

Какво е това?