Lost

Другите идват.

Имаме само три възможности: да бягаме, да се скрием или умрем.

Имаме план.

Да, ще идете в джунглата, ще вземете динамит,

ще взривите люка и ще скриете всички вътре.

Не!

Спрете, спрете!

Спрете! Не можем да го направим!

Спри! Не го пали!

Никой не ще ти каже...

Само една песен да изпееш...

Ще опитат да те спрат...

Защото спираш им дъхът...

Само като те видят...

Но ти изливай музиката си...

Изпей песен стара...

И нека музиката бъде само твоя....

Дори никой да не я чуе...

Ще бъдеш забравен...

Най-самотен от самотните...

И тежко ще ти бъде...

Да вършиш най-трудните неща...

Но ти трябва...

::: И З Г У Б Е Н И :::

::: И З Г У Б Е Н И ::: Сезон Втори, Епизод 1

4, 8, 15, 16, 23, 42

4, 8 - мъртви сме, 15 - обречени на смърт.

Хърли, добре ли си?

О, да, направо супер. Само трябва да пикая.

Чудесна идея, а вие двамата... Погледнете в изгорялата дупка.

Какво има?

Не е там работата.

Взривихме това за да вкараме всички вътре и те да са в безопасност.

Тая работа няма да я бъде.

Никога няма да успеем навреме да вкараме всички вътре.

Вода. - Плитко е, звучи като локва.

Колко е дълбоко, 12 метра? - Най-много петнадесет.

Може да използваме кабела от фитила за да

направим сбруя.

Джон, тръгваме си веднага. - Да, чудесна идея. Да се омитаме.

Доста мъки преживяхме за да стигнем дотук, Джак.

Стълбата е счупена.

Искаш да свалим 40 човека на ръка един по един?

Те ни чакат да се върнем и да им кажем какво да правят.

Затова да забравим за всякакви сбруи.

Джак?

Какво?

Защо всички просто не се успокоим за малко?

Виж, ако искаш, изследвайте го сутринта.

Но тази нощ, изключено.

Ще събера останалия ни динамит и се отправяме към пещерите.

Идваш ли и ти, Джон?

Да. Разбира се.

Добре.

Защо не искаш да слезеш долу, Джак?

Жена, двадесетгодишна. Неустановена самоличност.

Колабира два пъти по пътя насам.

Къде е другият?

Точно зад нас. Идват.

Пожарникарите е трябвало да срежат това с клещи.

Какво имаме тук?

Жена, двадесетгодишна.

Какво, по дяволите, е това нещо?

Част от кормилната щанга.

Добре, да действаме. Дръжте здраво този колан.

Позвъняхте ли на баща ми? - Да, направих го.

Разкажете ми. - Спукала гума.

Колата е прескочила в другото платно и се е блъснала челно в камион.

Пулсът спада.

Тя ли е шофирала? - Да, сама.

Къде е шофьорът на камиона?

Адам Ръдърфорд, на 57. Наранявания по гръдния кош, няма признаци на дишане.

Интубирайте г-н Ръдърфорд докато аз... - Не мога. Ти трябва да го направиш.

Д-р Шепърд, кръвното й е 80 на 60.

Добре, трябва ми спринцовка. Голяма.

Ти, притискай тук.

88 на 52. Няма артериален пулс.

Знам, знам. Алвеолите са препълнени.

Къде е това... - Ето тук.

Успя ли? - Да.

Налягането се стабилизира.

Време на смъртта: 08:15 сутринта.

Добре, дайте ми кръвен газ и протеза.

Качете я в интензивното и я дръжте в пълна неподвижност.

Искам да танцувам... Годежът...

Чухте ли това?

Скъпа, недей да се движиш. Трябва да се успокоиш.

Какво каза тя?

Каза, че е трябвало да танцува на годежа си.

Няма никой там, ясно?

Никой не идва.

Но французойката каза...

На французойката й хлопа дъската, ясно?

Всичко това бяха глупости. Пълни измишльотини.

Тя е подпалила огъня.

Какво?

Нищо.

Някой виждал ли е Винсънт?

Кучето? Някой да го е виждал?

Някой виждал ли е кучето?

Къде отиваш?

Изгубих проклетото куче.

Защо го направи?

Защо пална фитила, човече?

А защо да не го запаля?

Ами, може би защото тичах към теб,

размахал ръце и крещейки: "Не го прави!"?

Да, имаш право.

Явно бях прекалено нетърпелив да вляза там долу.

Тоест, нали затова сме тук?

Точно затова отидохме до "Черната скала"

и взехме динамита за да взривим люка.

Направихме го за да влезем вътре, Хюго.

И да спасим живота на всички ни.

И да спасим живота на всички.

А може би такава ни е била съдбата. Нали, Джон?

Може би.

Момчета, люкът.

Трябва да видите това.

К А Р А Н Т И Н А

Винсънт!

Не е добра идея.

Видях го само преди пет минути.

Освен това, точно ти каза, че там нямало никой.

Казах, че не съм видял никой.

Кучето само ще се върне. Винаги го прави.

Да гледам това куче бе единственото нещо, което някой някога ме е молил да направя.

Ако му се случи нещо...

Кога за последен път си спала или хапнала нещо?

Изтощена си.

Не мога да кажа на хлапето, че съм изгубила кучето заради това.

Ще го заобиколя отзад.

Добре.

Винсънт!

Саид!

Саид!

Къде си?! Саид!

Саид?!

Уолт?

Тихо.

Какво правиш тук?

Шанън!

Какво има?

Какво?

Защо искаш да слезеш долу така много?

Толкова. Защо искам да сляза долу толкова много?

Джак ме мисли за луд, нали?

Че защо? Защото искаш да се спуснеш в шахта, заключена от години

със стоманен люк, на който пише "КАРАНТИНА" ли?

Е, погледни го от хубавата му страна. Стореното е сторено.

"Хубавата му страна."

И ако Джак смята, че съм изумял, аз не мога да го виня наистина.

Но от друга страна, преди пет часа бях всмукан в дупка

от нещо, което явно беше стълб от черен дим.

Ти видя ли го, Кейт?

Явно и двамата сме луди.

Чудя се какво ли си мисли Джак, че е видял.

Ти върви напред, човече.

Едва ли искаш Лок да остане насаме с мацката ти.

Майтап, пич.

Не съм в настроение, Хърли.

Наистина ли? Брей! Обикновено си г-н Нахилен до Уши.

Ето на.

Животът не е чак толкоз лош, нали?

Тоест, естествено, другите идат да ни хрупнат или нещо такова,

от време на време някой ти се взривява на главата,

но все пак подремваме всяка сутрин.

Аха. Ами числата?

Какво?

"Числата са зло."

Нали това крещеше, когато те съборих?

Абе, това е дълга история. - Имам време.

Ще ме помислиш за откачен. - Пробвай.

Преди доста време посетих една психиатрия

и там имаше един тип на име Ленард.

И откакто го познавах, той все повтаряше тези числа...

4, 8, 15, 16, 23, 42 отново, отново и отново.

И те някак ми се набиха в главата.

И когато излязох...

Всъщност, няколко месеца след като излязох,

докато си купувах замразено бурито си рекох "Ей, я да поиграя на тото."

А онези числа постоянно ми се въртяха. И аз ги пуснах.

И спечелих 114 милиона долара.

И тогава стана тя каквато стана.

Дядо почина.

Къщата ми изгоря.

Закусвалнята, в която работех, я тресна метеор...

Тоест, метеорит.

И така, тази вечер, виждам аз тези същите скапани числа на люка.

Написани отстрани.

И затова се опитах да ви спра. Защото това нещо е прокълнато, човече.

Бил си в психиатрична клиника?

Не съм куку! - Не съм казал, че си.

Е, това ли е? Това ли е всичко?

Какво искаш да кажа още? - Например, да ми повярваш, човече.

Хърли, това са числа.

Как се викаше на онова, с което докторите те успокояват говорейки само?

Лекарска тактичност. - Да, бе. Това.

Твоята е скапана, пич.

Какво се случи с него?