Οι πρώτες 200 γραμμές.
По дяволите.
Мамка му. - Стой там!
Тези кретени не могат да влязат.
Освен, ако...
Колко още. - Тридесет секунди. - Хайде!
По дяволите, тръгваме. - Кучи син!
Никой не трябваше да умре. Ти каза, че никой няма да умре. - Излъгах.
ТРАНЗИТ
Всяка сутрин сме тук... Още един горещ ден.
Стойте си вкъщи и пийте много течности. Температурите са високи и се очакват...
Всички главни пътища и извън градски...
Седнете и се насладете...
Код 962, полицията проверява внимателно всяко превозно средство...
Тази сутрин е обран автомобил на инкасо.
Четирима заподозрени са избягали с кола от обира. Нямаме данни каква е колата.
Моля, прегледайте внимателно всяко превозно средство.
Заподозрените са опасни и въоръжени.
Заподозрените са четирима. Повтарям, четирима заподозрени.
Намали. - Да, бе. Защо пътуваме на запад?
Млъкнете, казват за обира.
По дяволите, казах ви. Блокадата на пътя е там.
Какво ще правим сега? - Успокойте се всички.
Казах ти да го изхвърлиш. - Майната ти. - С този пистолет е извършено убийството.
Полиция. - О, по дяволите. - Карай внимателно, без глупости.
Разбрали. - Добре, добре.
И сега, какво?
Татко, моля те изключи това шибано нещо, мамка му.
Той от кога псува така?
Не знам. Спрях да се шокирам преди шест месеца.
Шейн, какво ще кажеш за това?
Когато слезем от магистралата може да пуснеш твоята музика. - Голяма грешка.
Какво? - Искаш ли да пуснеш своята музика? - Няма да ти хареса музиката му, татко.
Всички песни са за курви. - Кени!
Истина е. Скарай му се, мамо.
Виж, място за почивка. Трябва да спрем и да пийнем нещо.
Сериозно, какво ще правим? - Оставяме колата и тръгваме пеша.
Ще извървим 200 километра, ли? Довечера трябва да сме на срещата.
Тогава да опитаме през блокадата. - Не, отговаряме на описанието.
Да се разделим, ще се съберем от другата страна. Еди от нас ще носи торбите...
Ще се качи на автостоп. Има много хора, които отиват на там... - Аз ще го направя.
И ти и плячката ще сте в Мексико без нас. - Точно така. Затова няма да се разделяме.
Евърс, паркирай до тях.
Направи го.
Не си усещам лявата буза.
Татко? - Да.
Ще се върнем ли до четвъртък? - В събота. - Нещастие! - Защо?
Трябваше да ходя на купон... - Шейн, нека първо да видим как ще потръгне? - Какво?
Казах да видим как ще потръгне.
Мисли бързо. - Кени, какво правиш?
Какво ти има, татко. Да не остаряваш? - Да, по малко.
Това няма да стане. Ще стане, ако го изиграем добре.
Съмнявам се. - И аз. - А ти какво мислиш, скъпи?
Спокойно.
Направете го. - Това са пълни глупости.
Проблем ли има.
Остави пистолета. - Няма да стрелям по тях. - Остави пистолета.
Отивайте, хайде.
Татко, какво означава бита сметана.
Кени, престани да четеш от стената. - Не е ли нещо сексуално?
Слага се в кафето. Спри да четеш от стената.
Скъпа, готова ли си вече.
Добре, мисли бързо, Кени.
Мамка му, това е глупава идея.
Остави я намира. - Там е моят дял от обира.
И моят също.
Боже, каква колона. - Бързаш ли за някъде?
Чук, чук. - Кой е там? - Тук са Джими и Джо.
Какво за Джими и Джо. - Прегърни ме преди Джими да целуне Джо.
Чук, чук. - Кой е там? - Малка крава. Кравата да каже. - Му.
Чуйте това. Чук, чук. - Кой е там? - На кого му пука.
Шейн, измий си устата.
Добър ден.
Има ли някакъв проблем, офицер?
Господине, ще ви помоля ако обичате да отбиете там. - Разбира се.
Как сте? - Добре. - Как можем да ви помогнем?
Моля да излезете от колата.
Нещо против, ако претърся? - Давай.
Излезте от колата, моля.
На къмпинг ли отивате? - Да, сър.
На кого е това. - Мое е. Това е скенер.
Знам какво е. За какво ти е?
Да не е незаконно?
Искате ли да ни кажете, какво е станало тук.
Търсим четирима заподозрени за обира на кола на инкасо от Бътън Руж.
Май си спомням за това.
Чисти са.
Пожелавам ви хубав ден.
Най-лошото мина. Това проработи. - Ще се успокоя, когато парите са ми в ръцете.
Когато ги настигнем, ще ги отбием от пътя. - Планът не е такъв.
И какъв е плана? - Прост. Ще ги следваме.
Колко дълго? - Помисли малко, може би са от Тексас...
Вероятно от Далас или Хюстън...
Натоварили са цялата кола с багаж. Мисля, че отиват към брега.
Не разбирам. - Разбира се, че не разбираш.
Ти май мълчиш само, когато духаш.
Те отиват на къмпинг. Сами.
Защо каза на Шейн, че ще се върнем по-рано.
Мислех си, че този път ще си отпочинем, като истинско семейство.
Той е тийнейджър, какво очакваш от него.
Това ли е твоето извинение?
Никой не иска да го направи. Никой не иска да си оправим взаимоотношенията.
Само си губим времето. Казахме, че ще го направим и го правим. Всички сме заедно.
Какво още искаш?
Искам всичко да е както преди.
Планът включва ли и нас? - Майната ти.
Млъкнете. Просто гледайте.
Някой вижда ли ги?
Ето ги. Мамка му. Как са стигнали там?
Обърни. - Да не си луд? - Обърни. - Дръжте се.
Ето ги.
Давай.
Внимавай със скоростта.
Татко, какво става?
Какво правиш, намали. - Татко! - Да не се дърпаш с онези момчета?
Дръжте се.
Пусни го да мине. - Мисля, че не иска само да мине.
Не ги изпускай.
Едно... Две... - Полиция!
Направи го! - Намали. - Довърши ги. - Намали.
Мамка му.
За Бога, Нейт. - Татко, наигра се.
Благодаря ти за това, Шейн.
Влезте обратно в колата, господине. - Тази кола ни преследва.
Тръгнете след нея. - Не, господине. Пътуваха "криле"
Какво? - Крият се от радара, а вие се хванахте.
И успяха, нали? Шофьорската ви книжка, моля.
Ако открият парите... - Няма.
Не знаят къде да търсят. Само ще ги глобят за превишена скорост.
Това е само малко забавяне.
Ще спрем в следващият град и ще чакаме. - Собствените си пари.
Точно така.
Никога не бих измислил тази история, за да се спася от безсмислена глоба.
Безсмислена глоба? Това е Луизиана, а не Тексас.
Щом карате със 130, а ограничението е 80, е нарушение от 2-ра степен.
Не, не. Не можете да го направите. - Не мога ли?
Тук имаме закони, сър. - Разбирам това, но...
Тази глоба ще ми докара главоболия. - Как така?
Пуснат съм условно.
Бивш затворник ли сте? - Току-що излежах 18 месеца в държавния затвор...
Не съм някакъв насилник...
...Само имотни измами.
Само?
Ако не сте искали да се връщате там, не е трябвало да сте на моя път.
Върнете се в колата. - Моля ви.
Уважаваният съдия е почтен и ще бъде очарован от разказа как са ви преследвали.
Върнете се в колата. - Моля ви.
Върнете се в колата. - Умолявам ви, заради семейството ми.
На земята. Да ти виждам ръцете. Легни на земята по корем. Веднага.
Сложи си ръцете зад гърба. - Нищо не съм направил.
Изразих се много ясно да се върнете в колата. - Знам.
Послушахте ли ме? - Не съм. - Не, не сте.
По дяволите.
Внимание към всички патрули...
...Задържан за превишена скорост. Колата е с регистрация от Тексас...
9700 TX. Задържам шофьора, Нед Сидвал. Съпругата му продължава да шофира.
Какво правят? - Изглежда, таткото е нервен.
Имам две деца и трябваше да помисля за тях...
Бяха лесни пари. Всичко, което трябваше да направя е да осигуря кредит на някого.
За недвижими имоти.
Това е от сивата икономика. - Но са ви хванали. - Да.
Купувачът е бил наркодилър и това било част от прането на пари.
Нямах никаква представа.
Затова научиха данъчните.
Направих голяма грешка.
Костваше ми 18 месеца от живота. Брокерският лиценз, доверието на близките.
Това жена ви ли е? - Да. От 40 години сме заедно.
Как успяхте.
Не знам. Предполагам, че ако сте отворили сърцето си за нея, значи така е трябвало.
Защото, ако не го направите, тя няма да ви даде втори шанс.
Татко много пъти са го спирали, но никога не е завършвало така.
Беше прав за ченгетата. - Това се случва като нарушиш закона. Вече не им вярва.
Не е честно.
Свикни с това. Татко е затворник. - Не, Шейн. Той не е затворник.
Направи грешка. Излежа си наказанието. - И сега е в затвора, нали?
Могат ли да го върнат във Флорида?
Момчета, това е недоразумение. Татко ще го оправи.
Искам татко пак да е с нас. - Знам, миличък.
Мамо...
Защо не влезеш вътре. Ние ще подредим това.
Добре, но не стойте до късно. Ще тръгнем рано на път. - Да!
Тежко е. - Да ти помогна ли?
Мога и сам.
Да! Разбирам. Добре.
Съдията е в Бътън Руж. Ще се върне късно вечерта.
Да пуснем г-н Сидвал през нощта в мотела при семейството му.
Не, оказал е съпротива на полицай. - Не беше така. Това е грешка.
И го казва бивш затворник.
Добре. Хубаво, както кажете лейтенант. - Кажи на семейството си...
Че ще останеш тук. Цялата нощ. - Какво?
Съжалявам.
Може ли да се връщаме вече? - Не, още не.
Какво е това?
По дяволите. - Млъквай.
Полицията продължава разследването, на обира...
Извършен в Батън Руж, тази сутрин в 4.45.
При обира са откраднати 4 милиона долара.
Нападателите са въоръжени и опасни. Полицията не дава друга информация.
Знаеш ли, че се развеждат?
Татко каза, че няма. - И ти му повярва.
Защо да се развеждат, той се върна и всичко ще е както преди?
No comments yet. Be the first to leave one.