Down Cemetery Road

Внимателно, неравно е.

Избутайте я в дъното.

Така, чудесно.

Сара, пренасяме Огъстъс Старк тук за съхранение.

Подшушнаха ни за протест.

Крайно време беше да заклеймят и него.

- Няма такова нещо! - Оженил се е за 15-годишно момиче.

Бил е титан, картините са страшно скъпи.

Идвайте насам.

Тази я върнете на стената.

Огъстъс не е използвал кобалтовосиньо, за разлика от жена си.

Картината е на Кристина Старк. Той често си е приписвал заслугите.

Прибираме я.

По дяволите.

- Добре ли си? - Да.

- Какво държиш? - Спасих я.

Много смело.

Ето те.

- Съжалявам, тя… - Да, знам.

Ще ме умориш!

Върви.

- Здрасти, Лени. - Добър вечер, Сара.

Здрасти.

- Хубав аромат. - Моят или на храната?

Защо чашите за вино са различни?

За да има за какво да си говорим.

"Тази я купихме от човека с разгонената мармозетка."

Все пак да сложим хубавите, човекът е важен клиент на банката.

Ще овкусиш ли салатата?

Съжалявам, пишат ми по работа.

Как мина днес - добре или зле?

- Кийт Уанг дойде да говори с шефовете. - Уанг не се спира!

Давай, излей си яда предварително.

Ще си говорим за инвестиции. Сдържай се, Джерард Инчън ни е ценен.

Спокойно, ще си бъбря за пилинг с жена му, бивша манекенка.

- Кога очакваме Стив и Бека? - Няма да могат да дойдат.

Детегледачката ги подвела. Но спокойно, намерих им заместници.

Кого покани вместо тях?

Ето ни.

Позакъсняхме, докато купим вегански лубрикант.

Привет на всички.

Джерард, Пола, запознайте се с Вигвам и Руфъс.

Вигвам? И Руфъс.

- Много ни е приятно. - Супер.

Звучи като име на фолкдует от 60-те или двойка златни рибки.

- Стига, Джерард. - Само се шегувам, драго ми е.

Прощавайте.

О, не, мамка му.

Ужас.

- Вигвам и Руфъс? Майко мила. - Съжалявам, всички останали бяха заети.

Готини са, спокойно.

- Втасахме я! Руфъс си извади топките. - Какво?

Може и с лъжици.

- Нещо за пиене? - Най-сетне.

Страхотна вегетарианска лазаня, Сара.

Особено с този лек аромат на… Чернобил?

- Хубава купа за салата. - Благодаря, купих я от местен занаятчия.

Тук е пълно с такива творци.

- Защо? - Алтернативна общност сме.

Да, забелязах. Марк, кога се връщате в цивилизацията?

- Близо ми е до работа. - Нека позная с какво се занимаваш.

С благотворителност, екоактивизъм, публикационна етика.

Сара е реставратор.

- Да не се хваля… - Дали?

…но имам впечатляваща колекция от изкуство.

Банката предлага крипто артпортфолио.

Съветват ме да го избягвам.

Децата ми рисуват не по-лошо от художниците.

Татуировките ни са по дизайн на Зиги.

- Значи вече имате деца? - Да, четири.

Четири? Секта ли сформирате?

Не са на Руфи, но работим по въпроса.

А вие със Сара планирате ли да имате деца?

Не го обсъждаме публично.

Не, но определено искаме деца. То е ясно.

Чувството е друго, когато са си твои.

- Всички го казват, но ако грешат? - Считайте го за инвестиция.

Добри пари може да им вземете в чужбина.

Сериозно ли гледаш на осиновяването като на бизнес?

Защо пък не, тук процесът е пълна лудост.

- Левите активисти съсипаха системата. - Още вино?

Отмъстителни маргинали с лични проблеми.

И какво предлагаш? Частни сиропиталища, стопанисвани от противни свещеници ли?

- Иначе какво, бунтове ли ще има? - Бъзикай се колкото щеш,

но ако се стигне дотам, аз ще съм готов за бой.

- Оръжие ли имаш? - Цяла колекция.

- Като поборник ли се изживяваш? - Същински Осама бин Бизнесмен.

О, боже, децата ми!

Някой да е виждал децата ми?

- Божичко! - Вигс, те с кого бяха?

- Мамо! - Ето ги.

- О, боже. Зиги, Один! - Мамо!

Слава богу!

- Мамо? - Да, миличък.

Това е къщата на Дайна.

Боже, не.

- Вървете, аз ще помагам тук. - Да.

- Хайде, милички, тук е опасно. - Грижете се за мама.

- Откриха някого. - Дете.

Загърни се. Ще говоря с тях.

- Добре. - Благодаря.

- Добре ли е? - Гардероб е спасил момиченцето.

Леглото му е пропаднало през пода и гардероб с отворени врати го е захлупил.

- Сериозно? - Истинско чудо.

- Според пожарникарите е взрив на газ. - Господи.

- Стига, Марк. - Добре де.

ПО РОМАНА НА МИК ХЕРОН

ДЖОУЗЕФ СИЛВЪРМАН ДЕТЕКТИВ

Връщаме се към водещата новина.

Късно снощи в жилище в южната част на Оксфорд

е станала голяма газова експлозия.

Щетите тепърва се установяват,

но от полицията потвърдиха, че къщата е била обитаема.

Вероятно има загинал човек, но все още не знаем подробности.

Районът е отцепен…

- И ти ли си мислиш същото? - Ако ти се питаш:

"Защо съпругът ми седи и слуша тъпи местни новини,

вместо да си събира борчовете",

тогава и аз си мисля същото, което е плашещо.

Всъщност си мислех, че експлозията може да е златна мина.

В какъв смисъл?

Ако се установи немарливост от страна на газовата компания.

Току-виж стигнало и до върха.

Е, може би до средата. До долната й част.

- До средата на дъното. - Стига, Джо.

Във всеки случай, надушвам нещо гнило.

А това не го ли надушваш? От пролетта ли е тук?

Нямах време да пера.

- Подготвях развод. - Къде да подпиша?

За клиентка.

Поредната отчаяна дама, търсеща рицар в бляскава жилетка ли?

Може и така да е.

Виж…

Докато мъдриш как нейният случай би могъл да свали правителството,

ето ти истински фактури.

Пътно нарушение.

Проверка на лице, забавно беше. И застрахователна измама.

Платено, платено, платено. С реални пари.

Писмо до газовата компания относно обезщетение.

Какво правиш? Не можем да си позволим секретарка.

Аз ще го напиша.

Тогава защо се записваш на диктофон?

Отживелица е, сега хората имат смартфони.

Права си, всеки чука с пръсти.

Последните ни изследвания показват, че влошаването се забавя.

Но ситуацията не е никак оптимистична.

Ако проучванията ни не продължат,

няма да разполагаме с достатъчно данни за следващия етап.

Здравейте. Хамза Малик, агенция "Разузнаване".

Благодаря.

Министерството на отбраната не бива да пришпорва медицинската наука.

Нали, д-р Райт?

Но в тази ситуация ще се наложи.

Добър ден.

Благодаря.

- Среща в клуба. - Да.

Здравейте.

Ето ме.

Здравата се оплескахте този път.

Нали, Малик?

Не помня да ви е нареждано да започвате война в Оксфорд.

- Беше ни даден картбланш. - Картбланш?

Вярно, това поставя широки граници.

Които обаче не включват безконтролни взривове

в гъсто населени университетски градове.

На Уайли Койота ли го възложихте?

Човекът, когото пратихме, е…

Кибритлия? Запалителното вещество сигурно е било негова идея.

- Така беше решено на терен. - Нима?

Много държа да знам предварително

какво планира сега погромаджията.

Малка ядрена бомба в претъпкан търговски център може би?

- Едва ли. - Не ти се вярва значи.

Много ме успокои.

Заставай на четири крака и започвай да бършеш помията,

преди да изригне като гейзер с размерите на онзи в "Йелоустоун".

Слушам.

Благодаря.

Стойте наблизо.

Значи хората в къщата са ти били приятели?

Да, вчера по това време бяхме заедно на училищния маратон.

Дайна тичаше до Зиги.

С Мади си бъбрехме, а сега е мъртва.

- Тя имаше ли жълти гумени ботуши? - Мади ли? Не, падаше си по маратонки.

Не, момиченцето - Дайна.

Май имаше такива. Защо?

Мисля, че ги видях вчера. Косата на Дайна беше една такава…

Като облак.

Да.

Горкото дете.

- И бащата ли е загинал при взрива? - Не.

Мади беше вдовица.

Дайна на практика не познаваше татко си.

Боже, дано е добре.

Децата са съсипани. Зиги и Дайна са в един клас.

Само погледни, направи й картичка.

"За Дайна. Съжалявам, че майка ти замина."

- "Загина". - А, ясно.

Не им поправяме грешките, за да не се потискат.

- Милички. - Добре ли си?