Die ersten 200 Zeilen.
ЖЕЛАНИЕ
Имало едно време един млад мъж,
които вярвал, че няма нищо по-важно от желанията.
Не всяко желание, разбира се,
а това, което живее в сърцето ти.
Това, което те прави такъв, какъвто си.
Но също така той бил наясно колко е невъзможно
да се сбъдне това желание.
Колко е лесно мечтите да бъдат унищожени.
Затова той се заел да направи нещо по въпроса.
Неуморно се заел да изучава магията
и станал могъщ магьосник,
способен да предпази от вреда или злонамереност всяко желание,
и дори да го изпълни на тези, които са добри и достойни.
Магьосникът не знаел дали светът ще оцени дарбата му
и с вярната си съпруга открили перфектния остров
насред Средиземно море.
Там те построили царство като никое друго,
където всеки, без значение откъде идва, е добре дошъл.
Този кораб може ли да се движи по-бързо?
И за тяхна радост, хората идвали
откъде ли не, заселвали се,
споделяли желанията си и му били признателни за защитата,
с надеждата един ден те да бъдат изпълнени.
И всички са съгласни,
че няма човек, който да заслужава това повече...
от дядо ми.
Най-любящият
и красив мъж,
който днес навършва 100 години.
Това ли е?
Млъкна ли най-накрая?
Валентино никога не млъква.
Само ако можехме да те разберем.
Днес кралят свиква церемония на желанията!
Това е!
Не може да е съвпадение, че кралят свиква церемонията
на рождения ти ден.
Хайде на хаирлия да е.
Тази вечер е твоята вечер, деденце.
Усещам го.
Аша, да изпечем торта.
Не.
Но аз обичам торта.
Искам да кажа, че не мога.
Ще водя обиколка и после...
ще помагам. Ще помагам на Далия.
Да. Така че...
Защо го каза така? - Как?
Какво си намислила?
Защо смяташ, че съм намислила нещо?
Защото знам как правиш паузи.
Пораствам.
Паузите ми се променят.
Аша!
Не мога да говоря, закъснявам.
Ще се видим на церемонията.
Не бих я пропуснал.
Имам добро усещане!
Идвам!
Тук съм. Тук съм.
Една секунда.
Позволете ми да си поема дъх.
Хола, шалом, селям.
Всички готови ли са?
Добре дошли в Росас. Хайде, елате насам.
Виждате нашите най-велики постижения.
Няма друго място, толкова пълно с изненади,
където мечтите и реалността се сливат в едно.
Искате да танцувате
или коса до петите?
Или да отидете в космоса?
Дошли сте на правилното място,
защото в Росас
може да изречете всяко свое желание.
Няма "ако", няма съмнение,
в град Росас
няма да бъдете нещастни,
защото има много неща за откриване.
Дом за мен, дом за теб,
дом за всички нас.
Град Росас.
Нашият крал се казва Магнифико
и той е построил Росас преди много години.
С мълнии в ръцете и светещи очи.
Не, не, не, шегувам се.
Но той е могъщ,
точно като нас,
но не съвсем.
И много искам да го целуна.
Леле-мале!
С магическо движение...
Пуф! И желанието се сбъдва!
А споменах ли, че когато навършиш 18,
даваш желанието си на церемония
и той пази в безопасност всяко желание, което взема.
Веднъж месечно изпълнява най-силното желание на някого.
Някой ден може да си ти,
или моето деденце Сабино. Нямам търпение!
Боли ли?
Плачеш ли?
Дори няма да ти липсва, когато му кажеш "сбогом".
Защото тук, в град Росас,
може да изречете всяко свое желание.
Няма "ако", няма съмнение,
тук, в град Росас,
няма да бъдете нещастни, защото има много неща за откриване.
Дом за мен, дом за теб,
дом за всички нас.
Град Росас.
Ще дам желанието си.
Наистина ли забравяш желанието си, след като го дадеш?
Забравяш, без да съжаляваш.
Искам да се срещна с краля.
Имаш късмет. Тази вечер има церемония на желанията.
Може да останете и да гледате.
Обичам храната! - Наслаждавай се.
Това е невероятно!
Искам да живея тук. - Аз също.
Никога няма да си тръгна. - Толкова е вкусно!
Помогни ми!
Ти си най-рационалният човек, когото познавам.
Интервюто ми е след един час,
но съм толкова нервна, че ще експлодирам.
Интервю. Какво интервю?
Далия!
Имаш предвид интервюто с нашия кадифено сладък крал.
Моля те, не го казвай така.
Най-добрата ми приятелка става чирак на краля.
Ще бъда известна.
Забравих как да говоря.
Нямам думи.
Устата ми увиснала ли е? Чувствам я увиснала.
Бързо, задай ми въпрос за интервю.
Добре. Аша, каква е слабостта ти?
Слабост?
Ставам ирационална, когато съм нервна.
Не, не.
Твърде много те е грижа.
Така ли? Чакай малко. Това слабост ли е?
Затова е перфектната слабост.
Пак заповядай.
Просто се отпусни.
Заобиколена си от приятели.
Бисквитки?
Бисквитки. - Харесвам бисквитки.
Аз съм пръв. - Пази се.
Махни се от пътя ми! - Да, да, да.
Бисквитки.
Дай ми бисквитките.
Махни се! - По-бавно.
Мърдай. Добре. - Обичам бисквитки.
Сафи, лимонови са. - О, не.
Да.
Животът е толкова несправедлив.
Вземи моята.
Базима, откъде се появи?
Здравей.
Вземи и моята. Не мога да ям.
А, да. Имаш интервю с краля.
Погледни ме.
Не се притеснявай. Ще те подкрепим, когато се провалиш.
Габо.
А, ето ги бисквитките.
Сафи кихна върху тях.
О, благодаря.
Гадост.
Както и да е.
Не че те обвинявам, че се опитваш да измамиш системата.
Какво? Не се опитвам да измамя нищо.
Да бе.
Всеки знае как стават нещата.
Желанията на чираците биват изпълнени,
а обикновено и желанията на семейството им.
Невинаги.
Може би винаги.
Твоето деденце не ставаше ли днес на 100, а още си чака желанието?
Игнорирай го.
Да не споменаваме, че и ти навършваш 18 години.
Честит рожден ден.
След няколко месеца,
не днес.
А когато си дадеш желанието на краля,
не искаш да свършиш като Саймън, нали?
Какво не му е наред на Саймън?
Не знам.
Сега си скучен.
Не се обиждай.
Станал съм скучен?
Всички ли мислите така?
Апчих. - Не, не си скучен. Просто...
По-спокоен.
Саймън, не се тревожи. Все същият си
и се обзалагам, че желанието ти ще бъде изпълнено наистина скоро.
За разлика от бедното ти деденце, който все още чака...
Кралицата.
Ваше величество. - Кралице Амая.
Боже мой.
Аша, кралят те чака.
Сега? Закъснях ли? Мислех, че...
No comments yet. Be the first to leave one.