Prvních 200 řádků.
Чуйте ме всички вие,
които отивате да се биете с този ненавистен враг,
изправил се срещу ни, да нападне всичко свято за нас.
Умолявам ви да се уповавате на Всевластния
в този тежък момент.
Аврората е силна в момента.
И детето е тук.
Време е.
Знам.
ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ
Предателство
Какво е всичко това?
Разбрах, че си дошла на гърба на Йорек Бирнисон.
Той е новият крал на мечките. Ти май предпочиташе предишния.
Но трябва да се радваш, че вече си свободен.
Как едно момиченце си осигурява крал на бронираните мечки за охрана?
Доста преживелици имахме по пътя дотук.
Това не е отговор. А и не помня да съм те канил.
Не ме ли искаш тук?
Оставих те на безопасно място - в колежа "Джордан".
Каквото и да ми носиш, дано си струва.
Какво е?
Ще ти кажа,
ако ми обясниш защо...
... не си ми казал, че си ми баща.
Щях много да се гордея!
Защо щеше да се гордееш?
Защото ти си...
... лорд Азриел.
И си моят баща.
Майка ти... Знаеш ли коя е?
Изборът ти на жени е по-неудачен и от избора ти на мечки.
Хайде да прекратим този разговор.
Защо?
Започва да става сантиментален.
Сантиментален?! - И защото така искам.
Плачеш ли? Не е необходимо.
Лайра Белакуа, ти не си такава лигла.
Вече съм Сладкодумна.
Не искаш ли името ми?
Усещам Сладкодумна като своето име.
Даде ми го някой, който наистина ме обича,
което не може да се каже за теб.
Ето затова съм тук.
Донесох това и спасих Роджър. Сега си тръгвам.
Посред нощ е.
Тогава ще тръгна сутринта.
Може да задържиш алетиометъра.
Не ми трябва.
Не го ли искаш?
Не казах това.
Вземи го.
Аз го пазех.
От колежа "Джордан" та чак дотук.
Борих се с Магистериума, с мечките, търсих помощ от вещици,
за да ти го донеса, а ти го отказваш?!
И се наричаш баща!
Точно там е въпросът.
Никога не съм се наричал такъв.
Има ли причина да нахълтвате?
Ветровете смениха посоката си.
Би трябвало да наберем скорост.
До сутринта ще сме там.
Явно Всевластният е на наша страна.
Не бих си позволил дързостта да твърдя това.
Да се надяваме, че сме достатъчно бързи.
Когато и да стигнем, Азриел ще чака.
Имаме огнева мощ и вяра.
Две силни оръжия.
А той има само изкривеното си високомерие.
И работата си.
Работа, която не искате други да видят,
но всъщност самият вие не искате да виждате.
А вие?
Не ме е страх от нея.
Какво ви е направил той?
Каква власт упражнява все още? - Вие нищо не знаете.
Познавах вас.
Амбициозна млада жена с добър брак
и положение в обществото.
После се появи той и вие си загубихте ума.
Не е вярно.
Дори не поемате отговорност за детето си.
Вие сигурно се смятате за безгрешен?
Никой не може да се смята за безгрешен.
Интересно ми е какъв е вашият грях.
Похот?
Алчност?
Не.
Завист.
Искате това, което имаме ние с Азриел.
Увереност, убеждение - на вас ви липсват.
Аз съм най-доброто ви оръжие.
Има ли отговор?
Алетиометърът дава отговора, който ти трябва,
не този, който искаш.
Понякога по-трудно се разгадава... - Какво каза уредът?
Зададох конкретен въпрос - "Какво е открил Груман?".
И какво отговори?
Каза, че има един нож в кула, обградена с ангели.
Това е открил.
И? - Синът му ще те отведе там.
Но Груман не се е женил и няма син.
Може би трябва да задам друг въпрос или...
Син?
Сигурен ли си?
Уредът посочи бебето,
ангела и марионетката. Отговорът беше категоричен.
Господине, тя има ли всичко, което й е необходимо?
Четка за зъби, например. Има ли?
Не се притеснявай.
Йофур е мъртъв и насам сигурно вече идват войници.
Но скоро Магистериумът няма да е единственият ни враг.
Друг враг ли сте си намерили? - Врагът с главно "В".
И сега, като вече не ме пази стража, мога да тръгна срещу него.
Няма да съм тук, като дойдат от Магистериума.
Ще те помоля ти да пазиш Лайра.
След цялото това време не искате да дойда с вас?
Не е това. Трябваш ми тук.
Моля те да пазиш дъщеря ми.
Ще се сбогувате ли с нея?
Не. Имам работа.
Поне това можете да направите.
Не ни е притрябвал лорд Азриел.
Ще си тръгнем сутринта, като съмне.
Лайра, тук ли си? - Да.
Няма да влезеш.
Ще вляза заднишком и ще седна с гръб към теб.
Добре.
Да не се блъсна в нещо? - Няма.
Може да седнеш там.
Е, какво има? - Какво?
Какво имаш да казваш? Защо си в банята?
Уплаших се.
От какво? - От баща ти.
С какво се занимава тук?
Гледаше те разгневено,
но после видя мен и веднага се успокои.
Гледаше ме като вълк.
Баща ми...
Може ли вече да го наричаме така?
Той знае, че знам.
Не мина ли добре?
Не особено.
Знаеш ли какво мисля аз?
Родителите не си струват главоболията.
Затова не съм се опитвал да опозная моите.
Разумно.
Винаги ми е харесвало, че с теб си приличаме по това.
Сираци сме.
Така че ако искаш, може да се правим, че сме.
Не биваше да го изпускаме.
Не знаех, че той ни трябва. Ти искаше писмата.
Трябва ни.
Важен е.
Кажи ми какво да правя.
Не виждам защо да те карам да правиш каквото и да било.
Ти се издъни.
Поиска помощ.
Дадох ти Томас, а ти пак се издъни.
Чакай малко... - И се налага лично да идвам.
Кажи ми...
Има ли нещо, което можеш да свършиш сам?
А сега помисли къде може да е този Уил.
И какво може да прави.
Той няма приятели, сигурно е по улиците.
Ще се разровя.
Изхвърли трупа.
Добре.
И намери момчето.
Инсп. Уолтърс до управлението.
До всички коли в района на Оксфорд.
Издирва се Уилям Пари -
15-годишно момче, ръст около 1,70 м, придвижва се пеша.
Водим го изчезнал. Ако бъде забелязан, свържете се с мен.
Край.
Прието, инспектор Уолтърс.
Започваме издирване на Уилям Пари,
15-годишен, ръст 1,70 м, придвижва се пеша.
Стига!
Той дори не беше изненадан.
Не се разстрои. Просто...
... беше подразнен.
Може би в действителност не мисли така.
Сигурен ли си?
Провери с алетиометъра. Питай за истинските му чувства.
Алетиометърът всичко ли знае? Знае ли какво ще стане с нас?
Мисля, че да, но...
Май ми казва само това, което иска да знам.
Тогава да не го използваме.
Просто ще знаем каквото знаем.
Аз не съм като теб.
Не бих напуснал "Джордан" доброволно.
Знам.
Но сега и двамата сме на другия край на света.
Аз съм тук заради теб, а и ти си тук заради мен.
Защото взаимно променихме живота си.
Аз съм доволен от това.
Не обещавам, че ще спра да променям живота ти.
Наздраве!
No comments yet. Be the first to leave one.