His Dark Materials

Госпожо.

Лайра, това е новият ти дом.

Всичко това ваше ли е?

Божичко, не! Само един етаж.

Хайде.

Това е новият ни дом, Пан!

Виж колко е лъскав подът.

Ела да ти покажа жилището.

Това е всекидневната.

Терасата.

Тук е спалнята ми.

А това е кабинетът ми.

Предпочитам да остане мое лично пространство.

А това е стаята, която приготвих за теб.

Ще те оставя да се настаниш.

Давя се!

Давя се!

Много по-комфортно е, отколкото в Оксфорд.

И е новият ни дом.

И домът на Роджър, когато тя го намери.

Дом за всички ни.

Били? - Роджър!

Били Коста!

ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ

Идеята за Севера

Как ти понася високото?

Не ме плаши.

Никога не ме е плашило.

Живеех на покрива на колежа "Джордан".

През неделя спях отвън.

Не може да е вярно. - Вярно е.

И Роджър беше там. На покрива.

Търсят го най-добрите ми хора.

Ще го намерим, Лайра. Скоро.

Аз съм подозрителна към високото.

Все ме преследва импулсът да скоча.

Е, да се залавяме за работа.

После ще обядваме в Арктическия институт.

Наистина ли?

Разбира се. Хайде бързо.

Трябва да направим планове, да намерим дрехи...

Това ли е скрелингът, картографирал теченията на Великия северен океан?

Здравей, Елайзър.

Вие го познавате?! - Разбира се. Да вървим.

В Оксфорд беше сносно. Но тук...

Какво ще ядеш?

Храната не ме вълнува.

Ами ако умираш от глад?

Това череп на бронирана мечка ли е? Много съм слушала за тях!

Лайра! - Огромен е!

Седни.

Момици.

От главния готвач, г-жо Колтър. - Благодарете му.

Г-жо Колтър, мислех си за Роджър.

Нека ви помогна в търсенето.

Както сама казахте,

детските очи са ефективни.

Лайра, огледай това помещение.

Колко жени виждаш?

Навсякъде има хора, които ще те гледат с пренебрежение.

Благодарение на мен няма да те закачат,

защото ще имаш знания, които те нямат.

Мога да те науча да упражняваш власт над всички,

но трябва да ми позволиш да те моделирам.

Трябва да ми имаш доверие.

Имам ви доверие.

Тогава ме остави да намеря Роджър.

Но той е най-добрият ми приятел. - Лайра, няма да те разочаровам.

Добре. - Браво.

А сега, с кого първо искаш да те запозная?

Видели са микробус да излиза и да влиза тук.

Не знаем дали е возил деца.

Трябва да сме сигурни.

Гладниците са ефективни, защитени и добре финансирани.

Дотолкова, че хората ги смятат за мит.

Значи казваш, че знаем достатъчно?

Обзалагам се, че микробусът е техен

и с него превозват децата.

Това е най-добрата ни следа досега.

Ще съберем хората си и ще нападнем сутринта.

Влизаме през централния вход

и вземаме това, което намерим.

Подгответе хората. Ще бъдем безмилостни.

Мислила ли си да направиш нещо различно с косата си?

Харесвам косата си.

Според мен не подчертава достатъчно лицето ти.

Може би трябва да я оставя да расте.

Като беше дълга, беше много практично.

Веднъж с Роджър попаднахме в един силоз за зърно

и използвахме косата ми за въже.

Той се изкатери по мен и после ме изтегли.

Не ме лъжи.

Не лъжа! - Лъжеш.

Лайра...

Мисля, че можеш да бъдеш забележителна.

Но се иска усърдие.

Трябва да си готова да се промениш.

А за това са нужни напътствия.

Не бива да се променяме само за да й угодим.

Тя е много добра с нас, Пан.

Мила е.

Глези ме.

Не заслужаваме ли поне веднъж да имаме хубави неща?

Разбира се.

Досега никой не ми е казвал, че мога да бъда забележителна.

Лайра!

Какво? - Лайра, събуди се!

Чуй този шум.

Какво става?

От тръбите е. Няма нищо страшно. - Има.

Чуй! - Не е нищо.

Не мисля, че е от тръбите.

Ей! Престани!

Не спирайте пред нищо. Ще спасим тези деца.

Хайде!

Вътре сме.

Това е на Били.

Значи са били тук.

Явно Гладниците са разбрали, че ще дойдем, и са ги преместили.

За какво са им децата?

Виждаш ли нещо? - Не, нищо.

Само тухлена стена.

Мъчно ми е за мама.

Аз пък си нямам майка.

Леля ме гледаше до едно време,

а после ми намери добра работа -

в колежа "Джордан".

После срещнах Лайра.

Тя няма да ни остави тук.

Знам, че сега ни търси,

където и да е.

Организирам парти с приятели и колеги изследователи.

Ти ще помагаш с поднасянето на напитките, Лайра.

Достатъчно. Така е идеално.

Трудно ми е да се движа. Аз обичам да тичам.

От дрехите зависи как ще те възприемат хората.

Ела да се видиш в огледалото.

Харесва ми... май.

Синьото е твоят цвят. Знаеше ли го?

Дори не знаех, че имам цвят.

С нея ще "упражнявам власт".

По-скоро ще упражняваш рязане на торта.

Да можеше да ме види чичо...

Щеше да се зарадва, сигурна съм.

Разбрах за молбата ви, но не мога да я изпълня.

Исках само да видя главата, която е донесъл Азриел,

преди да бъде положена в криптата.

Груман бе член на този колеж.

Чух, че вече сте разрешили главата да бъде обработена.

Може да е загубена важна информация.

Бореал, както знаете,

академичното убежище...

Като служител на Съда на Консисторията

трябва да разбера къде е бил.

Говори се, че е преминал в друг свят.

Това е еретично!

Интересно, че използвате тази дума.

Особено предвид това, което чух за посещението на Азриел в колежа.

Вярно ли е, че е говорил за Прах

и че финансирате разследванията му?

Не знам какво заплашвате... - Не заплашвам нищо.

Какво криете?

Единствените правомощия, които Магистериумът има тук,

са тези, които аз му давам.

Черепът му е в криптата ни и ще остане там.

Това е негово право и наше задължение.

Разбира се, ректоре.

Лайра, съсредоточи се.

Книгите не са силната ми страна. - А коя е силната ти страна?

Не може ли да ме моделирате в момиче, което чете понякога,

но основно пътува,

има приключения

и търси изгубени хора?

Нали се съгласи да ми вярваш?

Докъде беше стигнала?

До електроните.

Електроните представляват...

Частици с отрицателен заряд. Нещо като Праха,

но той може да няма заряд.

Какъв прах? - Космическият.

Този Прах. Знам това-онова.

Какво знаеш за Праха?

Идва от космоса

и осветява хората, вижда се чрез специален фотоапарат.

И... А, да. Не засяга деца.

От кого научи тези неща?

От един гостуващ преподавател от Нова Дания.

Говореше с капелана, а аз минах край тях

и чух, без да искам.

Вярно ли е? Ще ми кажете ли?

Сигурна съм, че знаеш много повече от мен.

Хайде да се върнем на електроните.

Да му се не види!

Аз ще почистя, мамо.

Не. - Искам да помогна.

При следващия набег. - Отговорът е "не", Тони!

Мога ли да помогна? - Можеш да намериш сина ми.

Бяхме съвсем близо, Меги. Само да беше видяла...

Сигурно е останал в Оксфорд

и сега търси майка си.