His Dark Materials

Преди триста години гилдия на философи се заинтересува

от връзката между най-малките атоми.

Изковаха инструмент - кинжал.

В ръцете на точния човек

той може да разрязва материята, която съединява световете.

Определиха този човек като Носителя.

А ножа нарекоха Острия кинжал.

Гилдията построи кула в град Читагаце.

Паметник на Кинжала, който скри в нея.

Философите пазеха свойствата му в тайна, но имаха избор -

да го използват за благото на цялото човечество

или само за своето собствено.

Направиха лош избор. Крадоха дрънкулки, за да забогатеят.

Непозната зла сила изпълзя от сенките.

Фантомите.

После Азриел разкъса небето,

след което фантомите плъзнаха навсякъде.

Като напаст.

Тези, които оцеляха, избягаха.

Острият кинжал е рожба на надеждата,

но бе използван с алчност.

Въпреки това, в правилните ръце

все още може да спаси всички ни.

ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ Кулата на ангелите

Как ще се качим?

Не можем да се изкатерим.

Хайде да огледаме отблизо. Сигурно сме пропуснали нещо.

Лий, водата ни е на привършване.

Груман трябва да е някъде тук.

Както се казва - задънената улица е ново начало.

Тук има нещо странно. Усещаш ли го?

Не особено, Хестър.

Никога не съм копнял толкова да видя небето.

Скоро ще го намерим.

Проклети кръвопийци! - Намажи се с мехлема от татул.

Намазал съм се до ушите.

Искам да излезем от това тресавище, да видя небето...

Лий Скорсби. Очаквахме да си по-скоро заек, отколкото костенурка.

Ей!

Ти деймон на вещица ли си?

Скоро ще разбереш. Гледай да не изоставаш.

Надявам се да ми покажеш това, което търся.

Тук нищо не е просто и ясно.

Щом той е влязъл, и ние ще можем.

Прилича на криптата в "Джордън". - Какво виждаш?

Изглежда някой живее тук, но не виждам вход.

Трябва да мислим по-разчупено. Може би насам има нещо.

Тук изолираме и наблюдаваме частиците в сянка, тъмната материя.

Наричаме го Пещерата.

Досега д-р Малоун е засичала слаба дейност,

но се надяваме да запишем

съзнателно поведение, ако смея да го нарека така.

Ако успеем, ще можем да разберем

от какво се състои познатата част от вселената.

Може би от много вселени.

Да, отначало е малко неразбираемо.

Значи след броени дни ще прекратят проекта ви?

Да. Но се надявам, че вие ще ни помогнете.

По телефона споменахте "личен интерес".

Моля, заповядайте.

Мери, пак ли си работила цяла нощ? Не получи ли съобщението ми?

А вие сте? - Чарлс Латром.

Вие ли сте д-р Малоун? - Да. Извинете...

Няма нищо. Виждам, че сте имали дълга нощ.

Винаги съм се възхищавал на трудолюбиви жени.

Да седнем.

Д-р Пейн ми каза, че правите интересни открития

в сферата на материята в сянка.

Знам, че не сте публикували,

но аз имам желание да финансирам работата ви.

Сериозно ли?

Напълно сериозно. - Прощавайте...

За коя организация казахте, че работите?

На път сте да направите революционно откритие,

което може да отведе теорията за съзнанието на тъмната материя

на много по-високо ниво.

Може дори да привлече военно финансиране,

което, както знаете, е щедро,

а и липсва досадният процес по кандидатстване.

Мисля, че разговорът приключи.

Има още неща за обсъждане. - Не, ще ви помоля да си тръгнете.

Не ме изпращайте.

Военно финансиране?!

Какво ти става, Оливър?! - Знам.

Не е като да сме заляти с оферти.

Бъди реалист. Тези пари ще ни позволят да продължим работа.

Трябва да помислим. Ако беше видял какво направи Лайра...

Пещерата наистина общуваше с нея.

Това момиче е специално, Оливър! - А къде е?

Нямаш доказателства, Мери.

Казвам ти, че това, с което се занимаваме,

е невъобразимо могъщо.

Не бива да попада в лоши ръце.

А аз ти казвам, че проблемът е, че не си спала от седмици.

Тук е като лабиринт.

Може би търсим тунел, ако входът е под земята.

Лайра?

Ангел.

Уил!

Уил!

Какво откри?

Виж тази врата. Същият ангел като онези на кулата.

Хайде.

Ще ми кажеш ли къде отиваме?

Надявам се да има сандвич с бекон.

Браво. Вие дойдохте.

Кой сте вие?

Наричат ме Джопари, но съм се подвизавал и с други имена.

Търся д-р Станислаус Груман. То едно от тях ли е?

Да. Но засега ме наричайте Джопари.

Г-н Джопари, аз съм Лий Скорсби. Идвам от страната Тексас.

Далече сте от дома, г-н Скорсби.

В момента по света духат странни ветрове, господине.

Обичате ли супа?

Може би сандвич с бекон?

Г-н Джопари, идвам смирено да ви помоля за помощ.

Мисля, че имате предмет,

който закриля притежателя си.

Грешите, г-н Скорсби. Не сте дошли при мен. Аз ви повиках.

Ще ме прощавате, но рискувах живота, крайниците и кожата си

през блата и снегове, за да дойда. Не сте ме повикали.

Ето.

Това беше на майка ми. - То ви доведе тук.

Не съм го виждал от двайсет години. Не разбирам.

Пътували сте дълго, сигурно сте гладен.

За кого се мислите? - Седнете, г-н Скорсби,

и ще ви кажа.

Чие ли е това място?

Наричат се Гилдията.

Анджелика ми каза за тях.

Не се отдалечавай, Пан.

Да не би да те е страх?

Пан! - Добре де.

Аз ще вляза първи. - Не, аз ще вляза първа.

Всичко това е по моя вина.

И понеже е по твоя вина, трябва да ме слушаш.

Преди векове група твърдоглави философи създали инструмент,

който довел до краха им.

Остър кинжал, наречен още Есахетър.

Този кинжал може да разрязва не само плътта, а и духа.

Може да отваря врати между световете, да убива безсмъртни.

Той у вас ли е?

Не. Но искам да намеря човека, у когото е.

Вярвам, че нов носител на Кинжала скоро ще поеме щафетата.

Трябва да го намерим и да го заведем при лорд Азриел.

При Азриел... - Познавате ли го?

Не го харесвам. - Да го харесвате?!

Че кой го харесва?! Говорим за нещо много по-важно.

Не бъркайте човека с мисията.

Има два лагера, които винаги са били във война.

Единият гнети хората, командва,

не иска да сме осъзнати и любознателни същества.

Другите искат да знаят повече, да са по-мъдри, да изследват.

В момента тези две сили се готвят за битка,

и за да имаме шанс за успех, Кинжалът трябва да е у Азриел.

Може да е така, но друго ме води тук -

едно момиче - Лайра. Няма да помагам на баща й.

Държа на нея, а тя е в опасност.

Ако не можете да й помогнете, ще си тръгвам.

Обичате ли това момиче? - Да, повече от Азриел.

Той я е оставил да се оправя сама.

Представете си - да зареже детето си просто така!

Не съм имал щастието да имам дъщеря.

Но ако имах, щях да се надявам да е наполовина толкова силна,

смела и добра.

Аз го направих.

Какво сте направили?

Оставих момчето си.

Сина си.

Той е ранен. - Кой сте вие?

Казвам се Джакомо Парадизи. Аз съм Носителя.

Носителя?! - В кулата се крие едно момче.

То открадна Кинжала от мен. - Помогни ми.

Кинжалът!

Кои сте вие? Защо сте тук? Какво искате?

Този кинжал ни трябва. - Внимавай, Лайра.

Не се бой. Успокой се. - Не, мой е! Махайте се!

Уил!

Лайра, помогни му!

Аз ще взема Кинжала.

Не го закачай!

Бий се! Бий се, момче!

Махай се оттук, докато още можеш.

Пръстите ти!

Уил?

Май идва на себе си.

Ти се свести!

Къде съм? - В покоите на Джакомо.

Изпий го всичкото.

Какво е? - Сливово бренди.

Ще ти помогне да се съвземеш.

Знам, че не сте от този свят.

Виждал съм деймони и преди.

Нямаме много време. Искам да се концентрирате.

Върху какво?

Кинжалът знае кога да напусне една ръка и да се настани в друга.

Прави най-чистия разрез във всички вселени.

И аз се бих и загубих същите пръсти.

Не знам кой си и откъде си,

но, Уил... Ти си Носителя на Острия кинжал.