The Hobbit

В една дупка в земята живееше един хобит.

Преди много векове, когато тази древна планета не беше толкова древна...

много преди човекът да напише своята история

бе времето на Средната земя, и хората споделяха дните си с

елфи, джуджета, магьосници гоблини, дракони и... хобити.

В земите на Средната земя, в едно кътче известно като Графството

Имаше селце, наречено Хобитово.

И там, в една дупка в земята живееше един хобит.

Не някоя неприветлива, мръсна и влажна дупка,

нито пък някоя суха, песъчлива и празна дупка.

Не - това беше дупка на хобит, а това означава удобство.

- Билбо Бегинс? - Да?

- Търся да наема разбойник. - Разбойник?

Страхувам се, че сте дошли на неподходящо място.

- Искаш да кажеш, че не желаеш да споделиш едно велико приключение?

- Боже опази! Не! Ние хобитите сме кротки същества.

Пък и приключенията те карат да закъсняваш за вечеря.

Достатъчно! Аз съм Гандалф.

И Гандалф - това съм аз!

- Гандалф? Странстващия вълшебник? - Точно той!

Чуй.

"... към планините с вечната мъгла

в зори ще тръгнем срещу сила зла."

Торин и съдружие на твоите услуги.

Дуалин, Балин...

Кили, Фили...

Дори, Нори и Ори.

Оин, господине. И Глоин, господине.

Наричат го Бифур, а него Бофур.

И Бомбур на Вашите услуги.

Всички сме на Вашите услуги.

"Щърбете чаши, пукайте чинии

и вилици, и ножове кривете!

Туй мрази Билбо Бегинс, чуйте вие:

бутилките по пода разхвърлете!"

Какво търсят тези джуджета в Хобитово?

Дошли са на чай... и на вечеря...

и за теб Разбойнико Бегинс!

- Има някаква магия в тази музика. - Направо ме разчувства.

- Усещаш копнеж по красивите неща. - Иска ти се да видиш Великите планини...

да чуеш боровете и водопадите.

Да носиш меч вместо тояжка.

Поне веднъж.

Гандалф, джуджета и ти Разбойнико Бегинс...

За какъв разбойник става дума?

- Ако предпочиташ, може да те наричаме професионален търсач на съкровища.

Е, да, така е за предпочитане.

- Събрали сме се тази вечер, в дома на нашия приятел...

този прекрасен хобит.

Нека козината по краката му никога да не опада!

Наздраве, наздраве!

Скоро потегляме на нашето пътешествие,

чиято цел ни е добре известна.

Добре известна?

Аз не знам нищо за това.

- О, така ли? Тогава да информираме нашия Разбойник.

Ние търсим съкровище,

което ни принадлежи по право.

Далеч на Изток,

отвъд Мъгливите планини и тъмните гори на Мраколес,

се намира Самотната планина.

Много отдавна тя беше дом за моя народ,

а моя дядо беше Крал -

Кралят на Планината!

С вълшебни думи, с удари припряни

джуджета някога като с камбани

звънтяха с чукове в места потайни

сред проходи, в скалите прокопани

За себе си и арфи и бокали

от златото те бяха изковали

От хората и елфите укрити,

на чудни песни бяха се отдали.

За древните владетели в гората

ковяха накити от чисто злато,

а вместо перли в дръжките на саби

заключваха мощта на светлината.

В огърлици нанизваха звездите

от огъня на дракони искрите

в корони слагаха, а в златна тел

превръщаха на слънцето лъчите.

- За нещастие, без съмнение цялото това богатство доведе дракона по нашите земи.

Но люшнаха се клони и листа, на хълма вятър изсвистя в нощта

и в кървав огън пламнали дървета

засветиха на факли с яркостта!

- А в подножието, в долината се намираше град Дейл...

градът на хората.

В дола камбани яростно забиха и поглед хората в небето впиха,

На Дракона гневът и злата мощ къщята им на пух и прах разбиха.

Хълмът димеше в лунна светлина

джуджетата пред страшната злина

побягнаха, за да дочакат вън

съдбата си под бледата луна.

"Към планините с вечната мъгла,

към пещерите в старата скала -

да вземем арфите от чисто злато, -

в зори ще тръгнем срещу сила зла."

- Проклет да бъде Дракона! Проклет да бъде Смог!

Той изтреби народа ни и открадна златото ни!

Проклет да е дракона Смог!

Това ли е моята задача?

Да ви помогна да си върнете златото?

Именно, Разбойнико.

Вие сте 13 другари. А това число носи нещастие.

С г-н Бегинс ставате 14.

Той е щастливото число.

Без повече приказки. Да подпишем договора.

"Условия: заплащане в брой - една четиринадесета от общата печалба,

всички пътни разноски осигурени, ако възникне случай, разходите по погребението

се поемат от нас или нашите пълномощници. Торин и съдружие."

- Разходи за погребение? - Задоволяват ли те условията?

- Разбира се, че го задоволяват! - Но, нно аз...

Е, тогава утре започва най-голямото ви приключение

ХОБИТЪТ или дотам и обратно

по едноименния роман на Дж. Р. Р. Толкин

Без шапка, без бастун, без лула...

Дори без носна кърпа! Как да оцелее един хобит?

- Как така Гандалф ни изпревари, Бомбур? - Той идва и си отива когато поиска.

Нали е магьосник, знаеш.

- Ох, проклето разбойничество и всичко свързано с него.

"Винаги помни Билбо, когато ти се стегне сърцето...

мисли си за приятни неща."

Бекон с яйца, лула добър тютюн,

градината ми на здрачаване. Сладкиши...

- Ще лагеруваме тук. Може да намерим някое сухо местенце за спане.

Съгледвача намери нещо!

Вижте, Тролове!

Проклятие не е добре да се ограбват тролове.

Къде се дяна Гандалф тъкмо сега?

- Изостави ни, точно когато най-много имаме нужда от него.

- В края на краищата нали водим професионален разбойник с нас.

- Какво общо имат троловете с разбойничеството? - Малко от онова печено би ни влязло в употребя

И това е работа на професионалния разбойник!

- Вчера овнешко, днеска овнешко, да пукна ако и утре пак не е овнешко!

От колко време...

не сме хапвали и късче човешко месо!

"Бекон с яйца. Моята камина. Топли кестени."

- Какво по дяволите? - Помощ! Помощ! Пусни ме! Стига! Стига!

Вижте какво пипнах!

Може ли да се сготви?

Не си струва, ще остане само една хапка.

- Може да се намерят и други като него наоколо и тогава ще си сготвим хубава гозба!

Джуджета! Бягайте, спасявайте се!

Джуджета?

Ето я вечерята!

Да ги изловим!

Викам да ги изпечем!

А аз пък, да ги сготвим!

Хей, хей не се карайте,

има достатъчно за всички!

Моите ги искам печени!

Утрото да ви свари и да ви вкамени!

Зората!

Проклятие!

Как утрото дойде толкова бързо?

Свършено е с нас!

Отлично!

Хей, почакайте за момент!

Къде е нашия несръчен разбойник? Ама, че щастливо число!

Насам!

Елате да видите какво намерих!

- Не е лошо, разбойнико, като за първи път!

О, лесна работа!

- Остриетата ми изглеждат добри. Ще ги вземем!

Да добри са за направени от тролове.

Не ми приличат на изработени от тролове.

Сигурно са ги откраднали.

- Виждаш ли тези странни руни? - Какво са "руни"?

- Древни писмена. И моят има. Можеш ли да ги разчетеш?

Не познавам тези букви.

- Е който и да ги е направил, сега принадлежат на нас!

- Скрийте съкровището. Ще го вземем на връщане.

На ти Смог, жалък червей!

Виждам, че си си избрал меч.

Всъщност е само една кама...

но за човек с моя ръст е напълно достатъчна.

Да побързаме, път ни чака!

- Чакайте! - Защо да чакаме?

Време е да ви дам това.

И какво е то?

Карта на Самотната планина.

Получих я от баща ти, преди сто години.

- Какво? И защо не е у мен? Законния наследник!

Аз избрах кога да ти я дам!

О, обожавам картите! Имам цяла колекция!

Помня планината и без карта!

- О, така ли? И как смяташ да влезеш в покоите на Смог?

През главния вход, като почетен гост?

Ще станеш на пепел, преди да направиш и седем стъпки!

Хей, вижте тук!

Тази ръка сочи от тези руни към...

О, небеса! Това е таен вход!

- Таен коридор към Главната зала! - Много добре, разбойнико!

- Много ме бива с картите. - Дайте да видя.

Да, точно така!

- Но дали проходът е останал таен, през всичките тези години?

Твърде е малък за да го забележи Смог.

Пък и е затворен от скрита врата, която не можеш да отличиш от скалите.

Това е ключът. Пази го на сигурно място!

Разбира се, че ще го пазя!

- Ами... след като тайната врата е скрита, как ще я намерим?