His Dark Materials

Тази история започва в друг свят.

Свят, който хем прилича, хем не прилича на вашия.

Тук човешката душа приема физическата форма на животно,

наречено "деймон".

Връзката между човек и деймон е свещена.

От векове наред този свят е под контрола

на всемогъщия Магистериум.

С изключение на дивия Север,

където вещици шептят едно пророчество.

Пророчество за дете с велика орис.

По време на Голямото наводнение това дете е доведено в Оксфорд.

Отворете вратата!

Какво става тук, за бога?

Това са Лайра и Панталеймон. - Азриел...

Позовавам се на правото на академично убежище.

Академично убежище ли?

Колеж "Джордан" е учебно заведение, не е подходящо място за дете.

Тя е в опасност извън колежа.

Нямам избор.

Нямам избор! Пазете я!

12 години по-късно

Лайра, правилата са прости. - Знаем правилата, Пан.

Но не ги спазваш. - Въпреки това ги знам.

Този път трябва да победим. - Хайде, брой.

Три, две, едно!

Ей! Не е честно!

Лайра!

Извинете, г-жо Удридж. После ще ви помогна с чистенето.

Лайра! В час!

Физкултура, ректоре. Здрав дух в здраво тяло.

Роджър, насам! Знам пряк път. - Сигурна ли си?

Лайра!

Лайра, чакай! Повече няма да те слушам, Салсилия.

Лайра!

Мошеничка! Знаеш, че мразя това място.

Лайра?

Лайра?

Па!

В тези ковчези има скелети.

Във всички ковчези има скелети, това им е целта.

Да, но тези се виждат.

Само в отворените ковчези.

Човек се чуди какво има в затворените.

Не съм се чудил.

Защо деймоните изчезват, като умреш?

А от хората остават тези гадни скелети.

Питаш ли се какво животно ще остане Пан,

като спре да се видоизменя?

Да, мисля си за това.

И сме го обсъждали с Пан.

Той смята, че ще е лъв. - Не е вярно!

Според мен ще остане ленивец или морско свинче.

Каза, че искаш нещо хитро, например лисица.

А ти какво мислиш, че ще остане Салсилия?

Белка или домашна котка.

Да пием за това. - Да пием?!

Лайра!

Лайра!

Трябва да тръгваме.

Бурята идва.

Още не.

Ще имаме достатъчно време. Трябва ми още една снимка.

Трябва да намерим как да слезем от планината.

Събирай си нещата. - Добре де.

По-бързо.

Слизай на дясната страна.

Торолд! Мисля, че стана!

От Магистериума не са навлизали толкова на север,

но наистина си мисля, че поемаме голям риск.

Трудно ще убедим колеж "Джордан".

Трябва да съм сигурен в откритията, преди да отида там.

Дай.

Така...

Чисти ли са ръцете ти? - Да, господине.

Вземи.

Нека бурята отмине.

Най-сетне е време да устроим зрелище за преподавателите.

Сутринта тръгваме на юг.

Но ще вземем и един приятел.

Ако аз не мога да ги убедя, той ще успее.

ТЪМНИТЕ МУ МАТЕРИИ

"Джордан" на Лайра

... деймоните ви ще приемат истинската си форма

и ще бъдете като богове, ще различавате добро и зло.

Лайра, опитай се да останеш будна.

Будна съм, слушам. Аз съм бог, различавам добро и зло.

"Като богове", Лайра.

Магистериумът не допуска богохулстване.

Мислех, че сме под академично убежище.

Да. Не бива да злоупотребяваме с тази привилегия.

Без академичното убежище ти нямаше да си тук, аз също.

Добре ще е да го запомниш, Лайра.

Лайра, чичо ти! - Докъде бяхме...

А, да.

Най-сетне ще мога да отида с него на Север.

Не върши глупости, Лайра.

Библиотекарю, ще ми прочетете ли текста

за мотивите на Змията в Райската градина?

Не съм роден да те забавлявам.

Магистериумът няма да одобри... - Моля ви!

Къде е този текст? А, да...

Качили сме го горе, а? Къде ли сме го сложили?

А, ето го.

Благодаря ти, Серена.

Дай.

Лайра?

Лайра?

Това не е ли глупаво?

Достатъчно се позабавлява.

Не е достатъчно.

Той е тук.

Азриел.

Време е.

Недей! Забранено е да се влиза в стаята за отдих.

Не и за срещи с роднини.

На косъм беше, признавам.

Това ли е токайското? - Да, господине.

Реколта 1938-а, както поръчахте.

Лорд Азриел го харесваше, доколкото си спомням.

Добре, а сега ме остави.

Направи го.

Хайде!

Пан...

Не знаем какво е сипал.

Ако е безвредно, защо да отпраща иконома?

Ректорът е свестен човек. Винаги е бил добър с нас.

Той иска да отрови чичо ми, Пан.

Ректорът поръча да отворя виното специално за вас, милорд.

Не очаквах да бъда безпокоен, Рен.

Останали са само три дузини бутилки от '38-а.

Нищо хубаво не е вечно.

Милорд...

Трябва да си починем.

Ако вечерта протече по план, скоро няма да спим.

Лайра?! Какво правиш? - Пусни ме и ще ти кажа.

Първо ще ти счупя ръката. - Във виното има отрова!

Видях ректора да сипва отрова. - Видяла си го, казваш?

Да. Изсипа един бял прах.

Пан смята, че драматизирам, но...

Виждаш ли? Не лъжа.

Защо ректорът иска да те отрови? Мислех, че ни е приятел.

Колко непохватно.

Опитват се да те убият, а ти унищожаваш доказателствата?

По-тихо!

Не е сигурно дали е така. И да, унищожавам ги.

Редно е да направиш нещо.

Правя нещо.

Чудя се защо ректорът би искал това.

Сигурно има причина.

На негово място и аз щях да се боя от мен.

Чаках повече от година да те видя.

И нищо.

Ядосваш ме! - А ти си силна, или поне беше.

Искаш ли да ти възложа задача? Ще ти е малко тясно.

Не искам задача. - Трябва да шпионираш ректора.

Особено когато се споменава Прахът.

Ще можеш ли?

Бързо, някой идва. Ето така. По-живо де!

Ако шукнеш, няма да те спасявам. Ще се оправяш сама.

Разбра ли? - Да.

Стана малко произшествие.

Много жалко.

Разбрах, че били останали едва три дузини бутилки.

Пазете тази дискусия в тайна.

Правилно. - Дори от Магистериума.

Колеж "Джордан" няма да става място на клюки,

слухове и опасни спорове.

Ученолюбието и академичната ни свобода

са твърде ценни.

Правилно.

Лорд Азриел.

Благодаря, ректоре.

Както някои от вас знаят, преди 12 месеца отидох в Севера

на дипломатична мисия при краля на Лапландия.

Това бе официалният претекст.

Истинската ми цел бе да стигна още по на север, до самите ледове,

за да се опитам да разбера какво е станало с експедицията на Груман.

Ще ви покажа първите си открития.

Тази фотограма е със стандартна емулсия от сребърен нитрат.

Но въпросния ден направих две фотограми.

Втората е със специална емулсия.

Откъде идва тази светлина? - Не е светлина.

Това е Прах. - Прах?!

Но как? - Невъзможно!

Какво е "прах"? - Трябва да видя какво им показва.

Казвам ви, че е Прах, господа.

Излиза като светлина,

защото частици от Праха реагират с тази емулсия

както фотоните реагират със стандартната емулсия.

Силуетът на мъжа се вижда,

но искам да обърнете внимание на детето.

То не се вижда ясно, защото не привлича Прах.

Точно това е идеята, като имаме предвид естеството на Праха.

Възрастните сме заобиколени от Прах.

Той почти ни поглъща.

Но изглежда, че при децата не е така.

Смятам, че това е доказателство,

че само възрастните привличат Праха,

както от Магистериума винаги са подозирали.

Но следващото ми откритие е може би още по-еретично.