Hellraiser

Спаркс представя

Хелрейзър

Какво ще желаете, г-н Котън?

Кутията.

Вземи я, вече е твоя!

Винаги е била...

Трябва да е някой от тези. - Явно ще замръзна днес!

Добре, добре. - Може някой да е сменил бравата.

Кой би я сменил?! - Не знам, просто предположение.

Най-после!

Е, това е. Старото ми жилище.

М, тук вони! - Е, къщата е била празна доста време, все пак.

Да се позагреем, и да почваме с работата.

Колко време си живял тук? - Доста, около 10 години.

Исках да я продам, след като старата умря

но Франк не се съгласи. Явно искаше да се покрива тук.

Само погледни!

Ей, не се безпокой. Нямам нищо общо с тези неща.

Всичко това е... - Не беше ли половината от къщата на брат ти?

Да, но него не съм го виждал от отдавна. Сигурно се е заровил в някой бар.

Знаеш ли, трябва да прокараме електричество тук, ще ти хареса.

Наистина ли искаш да се преместим тук? - Не ти ли харесва?

Предполагам, че е по-добре, отколкото в Бруклин. - Не започвай пак, Джулия!

Какво? - Виж, тук можем да се справим с бизнеса.

Аз си намерих страхотна работа, а ти можеш да бъдеш страхотна домакиня.

Тук можем да сме щастливи. - Добре, добре...

Какъв е проблемът? - Добре, предавам се.

О боже, скъпа...

Мамка му!

Лари, Лари!

Къде си? - Тук.

Скитници?

Франк. Той тук ли е?

Бил е тук, не знаеш какви неща видях в кухнята.

Вероятно пак е правил някой от ритуалите си.

Какво по дяволите е това?

Кой е? - Татко...

Кърсти? - Пристигнах. - Наистина ли, къде си?

Намерих си стая. - Какво? Намерих си квартира!

Чакай, мислих, че ще останеш при нас за малко. Ще харесаш къщата.

И ти ще харесаш квартирата ми!

Наистина искам да видиш къщата, тя е специална! - Мога чак след няколко дни, сега трябва да си намеря работа.

За какво, мила? Виж, вече направи каквото трябваше, няма нужда...

Татко, това не е просто добър жест, а нещо, което трябва да направя.

Защо не ми имаш доверие поне веднъж?!

Звънни ми утре. Добре, до тогава. Чао татко.

Е? - Защо не.

Страхотно. Ще се преместим в събота.

Не се притеснявайте, ще мине! - Аре де, кво става?

Внимавай там.

Да си вземем малко почивка!

Как вървят нещата там? - Все едно е паднала бомба.

Имате ли бира? - Има малко в хладилника.

Добре, аз ще я донеса! И без това си нямам работа!

Извинете? - Щастливия ми ден! - Здрасти.

Искаш ли да си купиш легло? - Млъкни!

Татко! - Кърсти! Здравей мила, влез!

Дръжте! - Това е наистина голяма къща.

Харесва ли ти? - Да.

Ти как си? - Абе направо ще се побъркам, докато преместим проклетото легло.

Джулия тук ли е? - Тя е горе. Виж, бъди внимателна с нея.

Тя мрази нанасянето. - Кой пък го обича?!

Кърсти... - Добре де, ще съм мила.

Ти си продължи с работата, а аз ще направя кафе. - Чудесна идея.

Там е кухнята. - Добре.

Това дъщеря ти ли е? - Ъхъм.

Прилича на майка си. - Майка й е мъртва.

Мамка му!

Може ли да вляза?

Може ли да вляза??

Ти си Джулия, нали? - Точно така.

А ти кой си? - Аз съм Франк.

Аз съм братът Франк. - А, да!

Идвам за сватбата. Е може ли да вляза, или не!?

Съжалявам, разбира се.

Винаги си добре дошъл! - Да, радвам се.

Имате ли кърпа? - Имаш ли кърпа??

Кърсти, има кърпа в банята.

Между другото татко каза ли ти, че съм си наела квартира?

Не е много голяма, но става. Джулия?

Джулия?

За какво мечтаят хората?

Брачно щастие...

Много съм щастлива. - Сигурен съм в това.

Ще ми позволиш ли да целуна булката?

Ами Лари?

Забрави го.

Вдигни това нещо от крака ми!

Хвана ли го? - Да.

Тогава бутай към мен, а аз ще дърпам.

Никога не е достатъчно!

Джулия...

Моля те... Ще направя всичко, което поисаш.

Всичко.

Дълбока ли е? - Не знам, не съм я погледнал.

Познаваш ме, не понасям кръв. Ще припадна.

Няма да припаднеш! - Мамка му!

Дай да погледна. Ще имаме нужда от превръзки.

Ще повърна! - Няма да повърнеш!

Просто се успокой, успокой се! Всичко ще се оправи.

Нека превържем раната.

Какво се случи? - Малка злопулука, той е добре.

Ще го закараш ли до болницата, има нужда от превръзки.

Ключовете са в кухнята.

Толква съм тъп. - Всичко е наред.

Тъп съм.

Не бе, не бе! Не се шегувам!

Докторът се шляеше с деликатността на Джоузеф Менгеле.

Бутам аз, бутам, и в един момент се озовах на пода.

А той стои до мен и гледа така, все едно той има нужда от помощ.

Трябваше да го избъзикаш. - Трябваше! Бил, знаеш, че ще го направя,

веднага след като му се обадя по телефона.

Доктори!

А какво мисли за това скъпата ми дъщеря? - Не помня.

- А, не искам повече. Не, благодаря.

Добре, добре де, спри. После няма да мога да стана.

Тогава ще легнеш долу.

Извинете ме, но мисля да отивам да си лягам. - Добре ли си, скъпа?

Аз мисля, че и ние трябва да тръгваме вече. - Но Бил!

Абсолютно не! Тази вечер е специална! Празнуваме, така че останете!

Другия път вие елате. - Добре, непременно.

Боли ли те още? - Какво? А, само когато пия.

Боже!

Помощ!

Джулия.

Боже господи! - Не гледай към мен.

Кой си ти? - Казах ти да не гледаш!

Помогни ми!

Не знам кой си! - Франк.

Не, не! - Повярвай ми. Аз съм. Наистина съм аз!

Тази кръв на пода. Тя ме върна.

Тя те върна? Откъде?

Просто ми помогни, чу ли? Моля те, за Бога, помогни ми!

Някой... - Чакай.

Не можеш да ме оставиш така, не можеш.

Какво искаш да направя? - Кръвта ми помогна дотук.

Имам нужда от още!

Трябва да ме излекуваш!

Здрасти. Добре ли си?

Кърсти, едвам те открих. - Тук съм. Лека нощ.

Та защо не останеш в къщата на Лари? Там има достатъчно място.

Да, има място, но има и Джулия. - Разбирам.

Имам чувството, че е луда. А е толкова учтива, може би..

Какво? - Не знам, тя е толкова студена.

Моля да ме извините? - А, пак започна! "Моля да ме извините?"

Ей, не всички сме студени. - О не?

О, не! - Само това да чувах.

Може би просто говориш не с когото трябва.

Всичко ли? - Всичко!

Ще се справиш. Да. Ще го направя.

Кърсти? Кърсти? Кърсти!

Добре ли си? - Да. Не знам...

Сънувах.

Татко...

Ало.

Добре съм, мила. - Само да се убедя, че си добре.

Никога по-добре.

Спи спокойно, нали? - Да.

Обичам те, мила. - И аз, татко. Чао.

Кой беше? - Имала е лош сън.

Кой? - Кърсти.

Кърсти...

Не се забавляваш много май. - Какво?

Пиеш сама.

Така е.

Мислех си дали...

Ако и на двамата ни е тъпо, да пийнем заедно.

Защо не!

Знаеш ли, аз... не съм... - Има си първи път зя всичко.

Точно така, предполагам си права.

Искаш ли нещо за пиене? - Не, вече си замътих ума.

Виж, не знам защо, но чувствам, че те познавам от години.

Какво има?

Затова ме докара дотук, нали?

Нали така? - Предполагам да.

Тогава какъв ти е проблемът?

Да продължаваме.

Ако ще си промени шибаното мнение, аз... Извинявай.

Да идем горе. - Добре, извинявай.

Ето.

Това не е спалнята.

Не.

Е, какво става? - Не ни трябва легло, нали?

Не, предполагам не.

Винаги съм предпочитала пода.

Първи път за всичко, а? - Защо не си свалиш якето.

Да, разбира се.

Защо не правиш като мен? - Може и това да стане.

По дяволите, много си красива! - Така ли?

Знаеш, че си. Всеки, който види такава жена би се влюбил.

О, Боже. - Какво има?

Просто почакай минутка. Май съм се напил.

Вече съм много стар за това.

Ти ли заключи?

Не гледай към мен.

Исусе Христе!

Виждаш ли, това ме прави цял отново.

Всяка какпка кръв, която проливаш нанася още плът по костите ми.

А и двамата искаме това, нали?

Добре. Ела тук.