Lost on a Mountain in Maine

ПРЕЗ 1939 Г. ЕДНО 12-ГОДИШНО МОМЧЕ СЕ ИЗГУБИ

В ПЛАНИНИТЕ НА СЕВЕРНА АМЕРИКА.

НЕПРЕДВИДИМИ БУРИ. ТЕМПЕРАТУРИ ПОД НУЛАТА.

ДЕВЕТ ДНИ ПО-КЪСНО СПАСИТЕЛНИЯТ ЕКИП ТЪРСЕШЕ ТРУП.

ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ - ЧУДО.

ТОВА Е ИСТИНСКА ИСТОРИЯ.

Дон, татко е! Идва си! Хайде! Тук е!

Ще ходим да ловим риба!

НЮПОРТ, МЕЙН 15 ЮЛИ 1939 Г.

Татко! По-бавно!

- Татко! - Татко!

Татко!

- Татко пристигна! - Татко!

- Татко. - Хайде.

- Мога ли да говоря за пая? - Да, можеш.

Здравей, ангелче мое.

- Добре дошъл, татко. - Здравей, малкият.

- Нито секунда спокойствие. - Не ми говори.

- Да, госпожо. - Татко! Направихме пай.

- С боровинки? - Ако Патси продължи да яде всичко, не.

Запазете малко за мен.

Ще изям всичко! После ще направя друг пай и пак ще го изям.

Добре ли си?

Да.

Работата.

- Татко! - Държа се.

Дон, не мога!

А, ето.

- Ето го. - Само за пътуването говорят.

- Станаха рано да те чакат. - Татко!

Господине!

Е, как е водата?

- Добра. - Чудесна, господине.

Господине.

Вижте тези ръце.

Твърде много лято. Липсват мазоли тук.

Дон Фендлър, не пред майка ти.

Извинете, господине.

Ще хванем повече риба този път?

Да, господине.

Вземете куфара ми.

- Не, Райън, аз ще го взема! - Спомена ли някой боровинки?

Аз ще го нося!

Колко струва това яке, господине?

Струва 10 хиляди долара.

- Какво, 10 хиляди долара? - Беше изключително скъпо.

Работих цяло лято и изхабих всички мазоли на ръцете си!

Само купувам и продавам, купувам и продавам...

Работя като куче, от изгрев до залез.

- Трябва да работим сега. - Хайде!

- Трябва да вървим. - Точно така!

Купувай, купувай, продавай, продавай!

Мамо! Трябват ни повече мазоли на ръцете!

Почти съм там.

Залагам се, че ще хвана най-големите риби на света.

Толкова големи, че няма да се поберат в лодката.

- И ще издърпаш рибата с тези ръце? - Подиграваш ли ми се?

Подиграваш ли ми се?

Като че ли ще хванеш нещо. Ти си отрицание в риболова.

Ти също няма да хванеш нищо. Влакното ти е заплетено.

И се заплита още повече.

Трябва ли ти помощ? Татко може да помогне.

Не ми трябва.

- Ти си този, който плаче на татко. - Не плача. Ти си идиот.

Спри.

Спри.

Ти си идиотът. Плачльо!

- Спри! - Да спра какво? Това?

- Татко! - Момчета!

Идете да измиете колата.

Сега!

- Той започна. - Не ме интересува кой започна.

Вървете, празноглавци!

- Защо го направи? - Ти ме бутна.

Не правиш нищо. Можеш поне да напълниш кофата?

Напълних я първия път.

Тук съм само заради теб.

Тук съм само защото ме нарече идиот пред татко.

Защото си идиот.

Не!

Спри.

- Близнаците се бият. - Намесата на Мусолини...

По дяволите!

- Дон, спри! - Хей!

Хайде, довършете боя.

Не искам да се бия.

Жалко! Понякога трябва.

Понякога няма избор.

Хайде!

Бийте се!

Бийте се!

Вечеря.

Да, госпожо.

Остави, аз ще взема.

По-добре става, ако режеш така.

Искам да изядеш всичко, моля.

- Няма кожа, нали? - Няма. Не бих ти го причинил.

Томи, можеш ли да ми подадеш бисквита, моля?

Благодаря.

Дон, лактите.

Виж брат си.

Благодаря.

Имам тъжна новина.

Трябва да се върна на работа.

Заминавам за Рай след два дни.

- А нашият риболов? - Съжалявам.

За да компенсирам, какво ще кажете да направим голям поход?

Можем да тръгнем утре, да се върнем в понеделник вечер.

С кола е доста бързо.

И, Дон, походът е на планината Катадин.

Не е лесно.

Опасен терен е. Отнема цял ден.

И синът на г-н Кондън, Хенри... Помните ли го?

Той ще ни води.

Какво мислиш, Дон?

Разбира се.

Една стара планина вместо две седмици риболов звучи страхотно.

- Хей, Дон. - Не.

Добре.

Нека говори.

Защо се върна?

Повтори, Дон.

Попитах защо се върна!

Не е нужно да идваш.

Може би ще си тръгна, за да усетите как е.

Хей.

Мисля, че е време да ти подстрижем косата. Какво мислиш?

Изглежда този вихър расте по-бързо.

Мразя новата му работа.

Знаеш ли какво? В нощта, когато ти и брат ти се родихте,

баща ви заплака.

Той каза: "Трябва да сме най-щастливите хора на света."

Баща ти се страхува.

Защото светът е полудял.

Той те обича.

Не го показва, но те обича.

Не му казвай, че съм ти казала това!

- Договорихме се? - Да, госпожо.

Защо предложи похода, ако не искаш да идеш?

По-добре е от нищо.

- Защо не каза веднага? - Не знам.

- Те бяха толкова развълнувани да те видят. - Знам!

Мислиш, че искам да съм далеч?

Ако продължаваш да го притискаш, един ден ще го отблъснеш от живота ни.

Доналд.

...ДЕПРЕСИЯ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЕ

ПЛАН ЗА ПОМОЩ НА МИЛИОНИ

Това е краят на света.

Светът няма да бъде добър с тях.

Нито аз.

Довиждане, ангелче мое.

Готово.

Ще спечеля.

Икономическото напрежение продължава с високата безработица,

докато цените и заплатите остават ниски.

Войната в Европа заплашва да влоши още повече тази рецесия.

Президентът Рузвелт гарантира на американския народ

че войната няма да попречи на нашия растеж

и призовава за национално единство,

тъй като правителството продължава да защитава частните предприятия

и възнамерява да администрира голяма...

Мислиш за нещо, сине?

Страхувате ли се?

От време на време.

В трудни времена.

Но...

- Трябва да продължа. Трябва... - Да довърша боя.

Не.

Не, това...

Не е...

Баща ми също пътуваше много.

И го мразех за това. Така че...

знай...

Знай, че...

- Татко! Това ли е? - Да, това е.

Райън, събуди се!

- Ето я. - Ще се изкачим там горе?

Разбира се.

Вече сте почти мъже.

Здравей!

Пристигнахте!

- Здравей, Хенри! - Хенри!

- Хенри! - Здравейте, равнинци.

- Искате ли маршмелоу? - Да, господине!

- Ура! - Маршмелоу!

Ако поддържаш огъня, мога да те науча да свириш на хармоника.

Договорихме се, Хенри.

- Наздраве. - Наздраве.

Добра работа.

- Ето я там. - Студеният фронт идва.

- Искате ли да спите в колата, момчета? - Така ли?

- Не, добре сме. - Добре сме.

Добре.

Знам, че предпочиташ златисто, но опитай добре изпечено.

- Много по-добро е. - Не, отвратително е. Вярвай ми.

Готови ли сте да се изкачите до върха?

Да, просто една планина.

Не подценявай Катадин.

Там горе, в една минута небето е ясно.

В следващата минута - гръмотевици и мълнии.